У. Гиър - Вълчият талисман

Храбър мъж затвори очи и обгърна душата си в покой. Човъркащото го главоболие затихна. Докато мракът се спускаше около него, той се впусна да търси докосването на сивата мъгла. Малко по малко се отделяше от тялото си, вглъбявайки се във вътрешната тишина, която щеше да го отведе до Силата.

Храбър мъж вече не чуваше бухала, който прелетя покрай него, или пърхащите силуети на прилепите, тръгнали на нощен лов. Не чуваше и ръмженето на пумата високо горе сред скалите.

Понесе се, оставяйки се на течението.

Пипалцата на успокояващата мъгла го обгърнаха и той продължи да потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в трептящата сивота. Усети някъде над себе си витаещия страх на Бяла пепел и се протегна, предизвиквайки я. Тя се отдръпна, доставяйки му задоволство. Нямаше никакви съмнения за изхода на техния сблъсък. Силата му стана още по-голяма и той потъна по-надолу с нарастващо чувство за допир.

Усети Силата на Вълчия Талисман. Отново разпозна границите и. Гласовете в съзнанието му скимтяха някъде зад него. „А, значи Свещеният вързоп е източник на Силата на едноръкия. Веднъж вече съм го побеждавал.“

Понесе се към Талисмана, но веднага бе отблъснат. Дали да се опита да проникне със Сила? Беше ли готов за това?

Скоро.

Сивата мъгла изсветля, придобивайки златист отенък. Като падащ стремително сокол той се гмурна още по-надолу към златистата мъгла и изведнъж тя затрептя и засия около него. Изпълни се с нея, усещайки сливането, копнеещ за още. Оглушителната тишина го възпря, пулсирайки около него.

„Ти търсиш“ — отекна мълчаливо тъжен глас през процеждащата се мъгла.

— Кой… какво си ти? — Храбър мъж събра сили, застанал нащрек, несигурен какво бе това място и как трябваше да го покори.

„Всичко онова, което ти не си.“

Златистите облаци се завихриха, образувайки лице на златен човек — юноша с несравнима хубост.

— Кой си ти? — Някакво ужасно предчувствие пробягна през съзнанието на Храбър мъж.

„Аз съм Първият човек, Вълчият Съногадател. Аз Сънувам Спиралата, творя живота на хората. Ти си Могъщ, Заплахата ти за Спиралата нараства.“

— Каква е тази Спирала?

„Кръгове, вплетени в кръгове, без начало и без край. Отражението на хармонията, която Сънувам.“

— Ти някога си бил човек?

„Така е. Моето Съновидение изведе хората на тази земя, направи ги Едно цяло с нея. Но сега идват Слънчевите хора и ти искаш да промениш Спиралата. Защо?“

— За да стана бог — отвърна Храбър мъж. — Аз избягах от Лагера на мъртвите. Върнах се, за да поведа Слънчевите хора, за да ги превърна в нещо по-силно. Аз съм новото бъдеще. И този Сън го доказва. — Той се изпълни с целеустременост. — Ще повторя онова, което ти си извършил, Вълчи Съногадателю.

„Но този път, Ловецо Гарван, нямаш брат, който да се опълчи срещу тебе в Съня.“

— Наричат ме Храбър мъж.

„Имената са само илюзия.“

Образът на златния човек се преля в муцуната на огромен златист вълк.

— Ти не можеш да ме уплашиш. Не си нищо друго, освен един Сън, а мен не ме е страх от Сънищата.

Образът на вълка се промени, размести се и се превърна в Гръмовната птица; за миг Храбър мъж потръпна от страх. Сън. Това е само Сън. Той се усмихна на видението.

— Не можеш да ме заблудиш за по-дълго време.

„Аз не се опитвам да те заблудя, а само да ти покажа, че Върховното цяло принадлежи на всички. За някои съм Свещен вълк, за други съм Гръмовната птица. Може би ще успея да ти отворя очите, да те отклоня от себичния ти Сън. Върховното цяло е навсякъде и същевременно не е.“

— Говориш с гатанки.

„Ти искаш да отделиш хората от Върховното цяло. Искаш да разрушиш хармонията с противния си Сън и да накараш хората да изгубят пътя си. Ако успееш, те никога вече няма да знаят как да споделят душите си с душата на света.“

— Че какво лошо има в това? Светът е затова, да изпълнява желанията им. Силата принадлежи на силните и хитрите. С моята Сила успях да се измъкна от Лагера на мъртвите. Чрез нея Слънчевите хора ще си вземат онова, което им е нужно.

„А какво ще дадат в замяна? Да не би хората да са по-важни от бизоните? От лосовете и елените? От растенията и скалите? Това представлява Съня ти, Храбър мъж. Ти ще сътвориш бъдеще, в което хората ще грабят, експлоатират и ще се смятат за нещо повече от останалия свят. Ще ги забулиш с толкова много илюзии, че ще започнат да се мислят за Създатели.“

Храбър мъж събра силите си, усещайки как Върховното цяло се вълнува около него.