Уилям Гибсън - Зимният пазар

Самосите са вечеря. Закуска щеше да бъде яйчена салата върху мъртвешки бял хляб, пакетирани в някоя от онези триъгълни кутии от млечнобяла пластмаса, като капак на шест малки чашки отровно силно кафе.

— Не си го виждал как излиза, Кейси. — Той ме поглежда, надничайки зад големите колкото палец дълбини на очилата си. — Щото не си добър в абстрактното мислене. Ти четеш учебниците. И какво мислеше, че преследва тя? Секс? Повече енергия? Обиколка на света? Тя беше над всичко това. И точно това я правеше толкова силна. Тя беше над това. Затова „Кралете на нощта“ са толкова велики и затова хлапетата го купуват, и затова му вярват . Те знаят. Онези хлапета там из пазара, които си топлят задниците около огньовете и се питат дали ще си намерят някакво място да преспят тази нощ, те вярват в него. Това е най-страхотният софтуер от осем години насам. Един юнак, който има магазинче на Гренвил, ми каза, че кражбите на тези проклети неща са повече от продажбите на всичко останало. Казва, че е голям проблем дори да го съхраняваш… Тя е велика, защото е била като тях, просто малко повече. Тя го знаеше, човече. Никакви мечти, никакви надежди. Не можем да видим клетките на онези хлапета, Кейси, но постепенно те осъзнават, че не отиват никъде . — Той избърсва едно мазно късче месо от брадата си, като пропуска други три. — Затова тя го изпя вместо тях, изрече го по начин, по който те не могат. Нарисува им една картина. А тя използва парите, за да си купи някакъв изход, това е всичко.

Наблюдавам как едри капки се търкулват по запотения прозорец и образуват ивици от конденза. Зад стъклото различавам една на места олющена лада. Колелата й отмъкнати, осите на тротоара.

— Колко човека са го правили, Рубин? Имаш ли някаква представа?

— Не много. Трудно е да се каже въпреки всичко, защото много от тях вероятно са политици, които смятаме, че са удобно и надеждно мъртви. — Той ме поглежда закачливо. — Неприятна мисъл. Във всеки случай, те целиха първо технологията. Тя все още струва прекалено много за кои да е дузина обикновени милионери, но съм чувал поне за седем. Казват, че „Мицубиши“ направили така с Уайнбърг преди имунната му система окончателно да се скапе. Той е бил шеф на тяхната хибридна лаборатория в Окаяма. Е, тяхната стока е все така доста качествена в моноклонирането, така че може би е истина. А Лангле, френското хлапе, романистът… — Той свива рамене. — Лиз нямаше достатъчно пари за това. Дори и сега ги няма. Но тя постави себе си на подходящото място в подходящото време. Тя беше почти прегракнала, беше в Холивуд и те вече виждаха какво ще стане с „Кралете“.

В деня, в който завършихме, групата слезе от една совалка JAL от Лондон. Четири хърбави хлапета, които работеха като добре смазана машина, демонстрираха хипертрофно модно усещане и тотална липса на афект. Подредих ги в една редица в Пилота, в еднаквите бели офисстолове Икеа, намазах слепоочията им с гел, поставих кабелите и записах грубата версия на онова, което щеше да стане „Кралете на съня“. Когато излязоха от него, те всички изведнаж започнаха да говорят, без изобщо да ме забелязват, на британската версия на онзи таен език, на който говорят всички студийни музиканти. Четири чифта бледи ръце, ръкомахаха и насичаха въздуха.

Можех да разбера достатъчно, за да реша, че са развълнувани. Те смятаха, че е добро. Така че аз си взех сакото и излязох. Сами можеха да си избършат гела, благодаря.

И онази нощ аз видях Лиз за последен път, въпреки че не го бях планирал.

Вървим обратно към пазара, Рубин шумно храносмила месото си, червени задни светлини се отразяват по мокрите обли камъни, градът отвъд пазара — ясна скулптура от светлина, една лъжа, в която съкрушените и погубените се ровят в купчините гоми, които растат като хумус в основите на кулите от стъкло…

— Аз трябва да летя за Франкфурт утре, да направя една инсталация. Не искаш ли да дойдеш с мен? Мога да те пиша техник. — Той свива рамене по своя начин дълбоко в работното си яке. — Не мога да ти плащам, но можеш да ползваш каквито искаш самолетни услуги…

Странно предложение от Рубин, но аз знам, че това е защото той се тревожи за мен, мисли, че изпитвам нещо по-особено към Лиз, и това е единственото, което може да измисли, да ме изведе извън града.

— Във Франкфурт сега е по-студено, отколкото е тук.

— Ти може би имаш нужда от промяна, Кейси. Не знам…

— Благодаря, но на Макс му се е струпала доста работа. Пилотът сега е много важно място, долитат хора от цял…