Майк Гейл - Вечеря за двама

— Е, как е на четиринайсет? — питам. Звуча като някой дядка.

— Изглеждам ли ти по-голяма?

Оглеждам я, преди да отговоря. Очевидно е облякла част от подаръците, защото всичко е чисто ново — чифт индиговосини цепнати джинси, относително високи сандали с ремъци и тясна черна блузка с надпис „Babelicious“ на гърдите, изписана с лъскави камъчета. Спиралните й къдрици, нейната запазена марка, са пуснати и въпреки че си е сложила грим тип „за излизане“, не е прекалено наклепана. Наистина изглежда по-голяма. Но също така и много красива.

— Да — усмихвам се широко. — Изглеждаш по-голяма. Може ли да вляза?

Никола се разсмива, когато осъзнава, че все още стоим на прага.

— Ами да — съгласява се.

Въвежда ме в дневната, където един от ужасните й дискове с клубни миксове свири достатъчно високо, за да забавлява приятелите й, но възрастните да не са принудени да си крещят. Стаята е претъпкана — има най-малко трийсет човека. Никола ме пита дали искам нещо за пиене, но аз й казвам, че ще се самообслужа. Тя ме уведомява, че майка й е в кухнята и се занимава с храната.

— Дейв! — възкликва Кейтлин, когато влизам в кухнята. Точно пъха във фурната някаква тава. Друга жена отвива табла със сандвичи, покрита с прозрачно фолио. Тя се обръща, измерва ме преценяващо, после поглежда Кейтлин и се усмихна.

— Радвам се да те видя отново — казва Кейтлин. — Наистина се радвам, че дойде. — Затваря фурната и избърсва ръце в хавлиена кърпа. Изглежда напълно различна от последния път, когато я видях. По-блестяща. И тя като Никола е пуснала косата си, която обгражда лицето й като красива рамка. Не носи очила. За мое учудване е облечена с цепнати джинси, сандали с ремъци и високи токчета и тясна черна блуза, на която пише „Babelicious“.

— Имам чувството, че и виждам двойно — казвам.

Кейтлин се засмива.

— Имаш предвид дрехите ли? Ние, момичетата О’Конъл, обичаме шегичките. С Никола от време на време се преструваме на сестри. Джинсите и обувките си ги имах, а блузката получих като подранил или закъснял подарък за Деня на майката — макар че се наложи да си я платя сама.

Подавам й бутилката вино.

— О, благодаря — казва тя. — В момента пием доста по-евтино, така че промяната е добре дошла.

Забелязвам, че приятелката й няма търпение да бъде представена. Нещо в нея ми се струва познато, но не мога да се сетя какво. Накрая тя изоставя всякаква тайнственост и казва:

— Аз съм Колийн, най-добрата приятелка на Кейтлин и кръстница на Никола. — Протяга ръка. — Приятно ми е.

— Аз съм Дейв — казвам, друсайки нейната.

Кейтлин се усмихва.

— Не е особено срамежлива, нали? Дейв това е Колийн, Колийн — Дейв. Смешното е, че вече си я виждал.

— Не си спомняш, нали? — пита Колийн. — Бях заедно с Кейтлин през онази ваканция. Тогава се отнесохме с твоя приятел Джейми.

Всичко изплува в съзнанието ми.

— Но, разбира се — отвръщам весело. — Радвам се да те видя отново.

— Умира да говори с теб, откакто разбра, че сме се видели.

— Защо?

Двете жени разменят заговорнически погледи.

— Макар да е само съмнителна възможност — обяснява Кейтлин през смях. — Колийн се надява, че все още поддържаш контакт с Джейми и че той все още е свободен. — И двете избухват в кикот.

— Искаш да ти дам телефона на Джейми Ърлс? — изумен съм.

— Той беше много сладък — задавя се от смях Колийн. — Имаше дупе като праскова.

— Не съм го чувал от векове — успявам да произнеса едва когато потискам смеха, който ме напушва при това определение. — Последното, което знам е, че живее в Бърнмаут и работи в хотелиерския бизнес. Имам телефона на родителите му, така че ще можеш да му звъннеш.

— Отлично — доволна е Колийн. — Мисията е изпълнена, така че отивам да видя дали всички гости имат за пиене. И ви оставям насаме. — Все още кискайки се, тя сграбчва две отворени бутилки вино, едната бяло, другата червено, и излиза.

— Ще трябва да й простиш — оправдава я Кейтлин, бършейки един от плотовете с хартиена салфетка. — Току-що за пети път скъса с гаджето си и затова е малко нервна…

Усмихвам се, но не казвам нищо.

— Значи накрая успя да избереш какво да купиш на Никола?

— Почти — отвръщам колебливо. — Много беше трудно.

— Каквото и да си взел, тя ще го хареса.

— Радвам се да знам, че ще бъде милостива към мен.

— Нямах пред вид това.

— Знам.

— Тя искрено се притесни заради присъствието ти тази вечер. Дрехите, косата, гримът — всичко е за теб.

— За мен ли?

— Днес следобед ми каза, че иска да изглежда идеално за теб. Уверих я, че ще ти е все едно, но тя не ми повярва.