Майк Гейл - Вечеря за двама

Планирането на сватбата винаги ще си остане женска работа. Жените, разбира се, се преструват, че усилията са били взаимни. Но ние, мъжете, знаем, че не е така. Аз например на шега се опитах да предложа нещо по-различно от обичайното — да се облечем с джинси и тениски за церемонията, ала жена ми ме погледна с израза, който в нейния фасиален речник означава „О, недей! Просто недей!“ Но, да ви кажа сериозно, ако приготовленията за сватбата бъдат оставени на мъжете, ние най-вероятно ще планираме всичко в последната секунда, ще закъснеем за церемонията и ще се озовем в погрешната църква, обути с вчерашни боксерки и фланелка на Манчестър Юнайтид. Причината защо жените ни превъзхождат в приготовленията за сватбата е, че за тях малките неща в живота са толкова важни, колкото и големите. Дори и повече. А детайлите са всичко, когато става дума за сватба. В този ден нашият местен цветар зае първо място в списъка на хората, които жена ми мрази най-много — доста по-напред от фашистите и мъжете, които оставят тоалетната седалка вдигната, след като я използват. Защо ли? Защото въпреки най-стриктните инструкции, които са му били дадени за този велик ден, нейният сватбен букет пристигна с бяла панделка вместо с кремава.

Не само вашата сватба изисква планиране — генералщабна подготовка е необходима и когато ще ходите на чужда сватба, особено при избора на подарък. Моята жена и аз сме толкова надарени в тази дейност, че си имаме система — всичко прави тя. Трябваше ни известно време, докато открием, че това е най-добрият начин, но след последния път, когато аз ходих да купувам подарък и се върнах с три диска и конзола на Плейстейшън, но без сватбен дар, тя се предаде. Сега пазарува само тя и изглежда това й доставя също толкова голямо удоволствие, колкото и ако пазарува за себе си. Първо, обикаля и разглежда всички магазини в радиус от петдесет мили, за да състави кратък списък от възможни подаръци. Второ, повтаря посещението си в избраните от нея магазини и прекарва поне пет минути в оглеждане и докосване на всеки от възможните предмети (контактните й лещи са едва с диоптър и половина и въпреки това зависимостта й да „вижда“ с пръстите си никога не е преставала да ме удивлява). Трето, тя свежда списъка до два потенциални подаръка, след което купува и двата, донася ги вкъщи, а на следващия ден се връща в магазина, за да купи трети.

И така, мисля, че ви обясних как се чувстват мъжете по повод на сватбите. Повърхностно погледнато ние може да изглеждаме разсеяни и незаинтересувани, но, метафорично казано, дълбоко в себе си знаем, че докато сме обикаляли от магазин на магазин по търговската улица на живота, сме открили съвършения подарък за себе си. Който, разбира се, си ти.

След още два дни късно вечерта Изи се появява в апартамента. Изглежда изморена и изстискана. Влиза мълчаливо във всекидневната, сядаме на дивана и тя започва разговора:

— Не съм бременна.

Никой от двама ни не проговаря и аз се възползвам от възможността да се поддам на разочарованието. Разсъждавайки трезво, и двамата не би трябвало да се заблуждаваме, че е бременна. В днешно време и на нашата възраст дори един полупризнат намусен бивш музикален журналист притежава достатъчно аматьорски опит в зачеването, за да знае, че трябва да минат поне три месеца след като жената престане да взима хапчета, за да може хормоналното й ниво да се възстанови до нормалното. Три седмици обаче са твърде кратък срок.

— Как се чувстваш? — питам я аз.

— Не знам… Но предполагам, че така е най-добре. Обстоятелствата не бяха най-подходящите, за да заченем дете, нали?

Не отговарям на въпроса и й задавам своя.

— Къде беше?

— При мама.

— Как е тя?

— Добре. Полезно беше да прекарам известно време с нея. Тя ми помогна да видя много неща в истинската им светлина.

— Ще се върнеш ли вкъщи?

След кратка пауза тя ме пита:

— Ти искаш ли да се върна?

— Аз те обичам — отговарям.

— Никой не се е съмнявал в това — категорична е тя.

— Е, ще се върнеш ли?

— Ти не ми отговори — настоява Изи.

— Разбира се, че искам — убеждавам я. — Това е твоят дом. — Настъпва дълга тишина. Аз отново я притискам. — Е?

— Какво? — пита Изи сякаш мисълта й е някъде другаде.

— Ще се върнеш ли вкъщи?

— Всичко зависи от теб — отговаря разсеяно жена ми. — Опитах се да видя нещата през твоите очи. Мога да разбера, че не си знаел как да ми кажеш за Никола. Как новината за нейното съществуване те е поразила до такава степен, че не си бил способен да разсъждаваш трезво. — Отново млъква, сякаш губи нишката на мисълта си. — Мога дори да разбера, че сигурно си мислил, че по този начин ме предпазваш от болката. Но аз не се нуждая от защита, а от честност. Искам да кажа, какво още криеш в живота си, което не знам?