Фридрих Герстекер - Заседналият кораб

— Знаете ли, капитане — наруши най-сетне мълчанието щурманът, — че ще е страшно жалко, ако само ей така на̀ преминем покрай онзи заседнал кораб? Сигурно на борда му има още куп неща, от които човек би могъл да има полза.

— В заседналия кораб ли, мистър Браун? — попита капитанът, без обаче и да погледне натам, понеже тъкмо сега старателно претърсваше с далекогледа водите на открилия се вход. — Възможно е, но не можем да се бавим с подобна работа.

— Ами ако изпратим някоя от лодките?

— Мистър Браун, ще благодаря на бога, ако достигна вътрешните води на рифовете заедно с лодките си. Това място хич не ми харесва, има достатъчно неприятен вид и ако вятърът стихне съвсем, а той и без това едва-едва духа, тогава няма да е необходимо да спускаме във водата лодка, за да посещаваме някакви други корабни останки.

— Ами вятърът ще се задържи — каза щурманът, след като хвърли поглед на изток, — да, даже ми се струва, че привечер бризът пак ще се засили, защото като гледам онези разтеглени облаци на хоризонта, ми мирише на хубав вятър.

— Възможно, обаче никой не може предварително да каже със сигурност.

— Моите мазоли пак ме болят, а това винаги означава вятър.

— Fall off a little 8 8 Fall off a little (англ.) — Отклони малко курса! (Обикновено с обръщане задната страна на вятъра.) — Б.пр. — извика своята заповед надолу капитанът, прекъсвайки офицера.

— Of it is, Sir — долетя в отговор.

— Steady!

— Steady it is.

Бригът леко наклони носа си и сега погледите им можеха да проникнат надалеч в канала.

— Ще ви кажа нещо, капитане — поде отново щурманът, който не се отказваше от желанието си. — Озовем ли се веднъж вътре в канала, тази вечер няма да можем да направим нищо повече, а ще трябва веднага да хвърлим котва.

— Изобщо нямам такова намерение, сър — отговори му капитанът. — Смятам да изминем още значително разстояние навътре.

— Но няма как, сър.

— Няма как ли?

— Не, сър. Слънцето е слязло вече толкова ниско, че щом навлезем в канала, компасът няма да ни помага повече. Ще трябва да управляваме кораба само според това, което виждат очите ни, а тъй като курсът ни е право на запад, лъчите на ниско спусналото се слънце ще падат върху водната повърхност така, че няма да можем да различим подводните рифове или плитчините. Всички кораби, преминаващи оттук за Индия през пролива Торес, при безоблачно небе трябва най-късно в четири часа следобед да хвърлят котва, както и онези, които плават оттам насам, не са в състояние да продължат пътя си преди десет часа сутринта.

— Но това ужасно много ще ни забави!

— Нищо не може да се направи, освен ако решите да рискувате кораба си. След четири часа следобед морската повърхност блести силно и никъде не се вижда и педя зелена вода. Какво ще кажете, капитане, ако след като хвърлим котва по това време, ме пуснете с неколцина от хората да отидем до заседналия кораб? Той няма да се намира на повече от две английски мили и ние ще се доберем до него за по-малко от час. Проклет да бъда, ако не е страшно жалко да оставим онази хубава стока да изгние, когато можем толкоз лесно да я приберем, а и самите моряци ще участват с голямо желание, щом има изгледи за специално възнаграждение 9 9 Става въпрос за т.нар. възнаграждение за стокоспасяване след авария, корабокрушение. — Б.пр. .

— Ще видим, мистър Браун… ще видим — отговори капитанът, който в момента не мислеше за нищо друго освен за своя кораб, — преди всичко трябва да се озовем вътре в канала и когато видя кораба сигурно закотвен и ни остане време и ако няма какво друго да се върши, тогава… няма да имам нищо против… хей, вие долу… steady… steady!

— Steady it is, Sir.

Обаче в този момент дори щурманът забрави заседналия кораб, понеже се намираха вече непосредствено пред входа, който все пак се оказа доста по-широк, отколкото изглеждаше по-отдалече. На ширина каналът имаше поне двеста крачки, следователно бе достатъчно просторен, за да може дори и в най-лошия случай корабът да навлезе в него, кръстосвайки, тъй като бе възможно безнаказано да се приближи почти до самите стръмно издигащи се стени на кораловите рифове. А разбира се, че с попътен вятър бе много по-лесно да се държи средата на фарватера, но все пак морякът изпитва неприятно чувство, когато отляво, отдясно и отпред вижда прибой и застрашителни скали и при това знае, че се намира във фарватер, за който не само че не съществуват съвсем точни карти, а и изобщо не е възможно да съществуват, защото коралите почти ежегодно променят морското дъно, като нарастват ту на едно, ту на друго място, образувайки нови рифове.