Фридрих Герстекер: Корабният дърводелец

Леко развълнуваният океан игриво запокитваше прозрачните си вълни, украсени със сребристи корони от пяна, върху кораловите рифове на Тубуаи, главния остров на малката островна група в Тихия океан, с палми, разрошвани от нежния вятър, и небе, изпънало се чисто и слънчево чак до най-високия връх на гористите планини.

Когато сенките се удължиха и жаркото слънце се спусна ниско над хоризонта, по покрития с коралов пясък бряг започнаха да играят весел орляк дечица с меднокафеникав бронзов цвят на кожата. Те се гонеха или люлееха насам-натам на дълги въжета, изплетени от кокосови влакна и завързани нейде горе в короните на палмите. Ту излитаха далеч напред над синьо-зелените води на лагуната, над която великанските дървета свеждаха короните си, ту връхлитаха назад сред гъстата портокалова горичка, като дръзко отбягваха с крака всяка опасност от сблъскване с някой от околните стволове.

Мъжете се бяха излегнали удобно в сянката на малка горичка от портокалови и бананови дървета, като гледаха или към играещите деца, или, и то с твърде голямо безразличие, към изплувалото в далечината корабно ветрило, което се приближаваше бавно с лекия бриз.

Но за разлика от тях жените бяха по-дейни. На едно или друго място в прозрачната вода те търкаха о плоски камъни черупки от кокосови орехи, превръщайки ги в чаши, или пък от бялото и нежно лико на марантата 1 1 Маранта — субтропическо и тропическо растение, от чиито корени се добива нишесте, използвано за храна (Marantacae) — Б.пр. изплитаха венчета и други украшения за косите си.

По-рано в сенчестия сумрак на дърветата тук ехтеше веселият шум от чукалата за тапа. По онова време жените и девойките сами приготвяха своите платове, наречени тапа. За тази цел използваха ферментирали кори от хлебни и бананови дървета, а после от тапата си правеха поли и онези широки кърпи, които премятат през рамо. И докато със смях и песни превръщаха работата си в игра, около тях се събираха младежите, помагаха им да замесят тестото и да го разстелят, а от твърдата дървесина на желязното дърво издялкваха техните чукалки.

Разбира се, това време вече е отминало. Най-напред мисионерите, а после и други бели, преди всичко китоловците, донесоха пъстрите басми и други евтини платове, които им се харесваха повече, отколкото саморъчно направената тапа. И тъй те зарязаха единствената истинска работа, която познаваха дотогава, и скоро пред всичко друго започнаха да предпочитат благородната леност, към която природата подтиква хората тук така, както никъде другаде по земното кълбо. Естествено, че това оказа върху тях известно отрицателно влияние. Но не можа да им отнеме добродушието, скромността и сърдечността. Весели и радостни, те живееха своя слънчев живот ден за ден.

При това много рядко влизаха в допир с белите, заселили се вече на съседните островни групи, та дори и насила завладели една част от тях. Вярно, че двама мисионери живееха в северната част от острова и скоро успяха да спечелят сърцата на добродушните местни жители за своята вяра. Но в действително сърдечни отношения с тях живееше само един-единствен бял, един млад синеок жизнерадостен шотландец, избягал преди пет-шест години от някакъв китоловен кораб, на който беше дърводелец, и така се озова на този остров. Но към това място го привърза сърцето му. Влюби се в едно от миловидните лица на младите момичета на Тубуаи, а понеже му хареса и спокойният безгрижен живот на този прелестен, макар и откъснат от света остров, а и родителите на момичето не направиха абсолютно никакви спънки, само дето поискаха да има правно валидна венчавка пред мисионера, шотландецът се отказа от своя скитнически живот, първо стана съпруг, а после и баща и остана на Тубуаи. Той самият бе израснал само с онова училищно образование, което обикновено получаваха в родината му момчетата от неговата черга, ала бе изучил занаята си много добре и нямаше кой знае какви претенции за по-светски живот, отколкото можеше да му предложи островът. Под синьото небе и разрошените от вятъра палми на този малък рай и сред добрите скромни хорица той нямаше никакви други желания, защото бе намерил търсеното семейно щастие. Освен това с изоставения от него свят не го свързваха никакви роднински връзки. Родителите му не бяха живи, а братя и сестри нямаше. Тъй че Интаха, неговата мила жена, родила му вече две деца, бе за него всичко.