Фридрих Герстекер - Корабният дърводелец

— Роджърс ли? — възкликна Том. — Струва ми се, че е мой стар познат. Кой е бил предишният му кораб? — добави той припряно, без да сваля погледа си от капитана, който в момента излизаше на палубата.

— „Бони Скочмън“, ако не се лъжа — гласеше отговорът.

— По дяволите! — промърмори тихо Том под носа си и погледът му неволно потърси току-що пристигналото кану.

В това време харпунистът пристъпи към капитана, за да му докладва относно сключената сделка за плодове и зеленчуци, а също и да го уведоми за дървата, струпани на брега изсъхнали и готови нацепени, които трябвало само да бъдат качени на борда.

— Чудесно, мистър Хоубарт — каза бързо капитанът, — нищо по-добро не бихме и могли да си пожелаем… ами каква е цената?

— Умерена. Сред тъмнокожите живее един бял, който, изглежда, ръководи цялата работа, и заради това направо го доведох с нас, та вие самият да можете да сключите сделката с него. Ей къде е този човек.

— Толкоз по-добре, толкоз по-добре. Говори ли английски?

— Той е шотландец.

— О, великолепно!… Аа, добър ден, мистър… Мътните го взели… това лице ми се струва дяволски познато!

— Как сте, капитан Роджърс? — попита Том, който, възвърнал бързо самообладанието си, но все пак леко изчервен и малко смутено усмихнат, пристъпи към него. Подаде му ръка, която капитанът бавно пое, взирайки се все по-внимателно в лицето му. — Навярно няма да можете да ме познаете, нали? През дългите години, прекарани под жарките лъчи на тукашното слънце, съвсем почернях.

— Не бяхте ли на „Бони Скочмън“?

— Разбира се.

— Дърводелец?

Том кимна.

— И ми избягахте на Хавай?

Лицето на Том пламна като божур, но докато отговаряше, по чертите му пробягна добродушна и все пак полудяволита усмивка:

— А вие за малко да ме спипате, понеже туземците, изпратени по петите ми, на няколко пъти бяха съвсем близо зад мен. Цели петнайсет часа прекарах в короната на една палма под страшно проливен дъжд.

— А аз пък заради вас останах тогава четири дни на котва при оня проклет остров и междувременно не само че пропуснах богат улов, ами после, през останалата част от плаването ни, бях принуден да се оправям с оня глупак, втория дърводелец.

— Може би навремето да не постъпих съвсем правилно, капитан Роджърс — призна си Том чистосърдечно, — но брегът ми се усмихваше твърде примамливо, а и самият вие знаете какъв груб и несправедлив човек беше тогавашният първи харпунист. Почти всички ни бе довел до отчаяние и повечето хора той ги прогони от кораба — бягаха при най-малката възможност.

— Това не е никакво извинение, мистър… а как ви беше името?

— Том Бъртън.

— Ах, да… мистър Бъртън, туй не е никакво извинение. Вие бяхте поели известни задължения спрямо мен и собственика на кораба за цялото време на плаването ни и бяхте длъжен да останете не само заради нас двамата, а и заради вашите другари. Много добре знаете, че на китоловния кораб целият екипаж участвува в лова на китове, но че този лов изобщо не може да бъде осъществен, ако липсват най-важните майстори в подобен случай — дърводелецът и бъчварят. Тъй като всички ние на борда напразно бихме плавали насам-натам, ако лодките не са годни за спускане във водата и за преследване на китовете, то доброто поддържане именно на тези лодки е едно от най-важните неща на борда на всеки китоловен кораб и тъкмо затова се наемат и назначават дърводелците. А нарушат ли договора си, те застрашават улова на целия кораб и нанасят огромни загуби не само на собственика, съоръжил и подготвил кораба за плаване, но лишават от възможността за печалба също и целия останал екипаж, от капитана, та чак до юнгата. А бога ми, ние наистина не се скитаме само за собствено удоволствие по три-четири години ту сред ледените планини на север, ту под това палещо слънце, оставяйки жените и децата си сами у дома.

— Имате пълно право, капитане — каза Том, който беше станал вече съвсем сериозен и бе леко пребледнял. — Понявга несъмнено вината отчасти трябва да се търси и у офицерите, които прекаляват със злоупотребата на властта си. Но аз знам, че на борда на един такъв плавателен съд трябва да има безпрекословно подчинение, също като на военен кораб, ако не искаме и екипажът, и корабът да загинат. Обаче самозабравилите се офицери като вашия предишен първи харпунист, капитан Роджърс, понякога си мислят, че могат да правят със своите подчинени каквото си искат, да вършат всякакъв произвол, та нали никой не бива да им се противопоставя! А в такъв случай те злоупотребяват с дадената им власт също тъй във вреда на кораба, както му вреди и подчиненият, решил с бягство да се отърве от тиранията им, дето му е станала досадна, неприятна или пък непоносима.