Фридрих Герстекер - Корабният дърводелец

Погледът му подозрително обходи палубата, но той внимаваше много да не покаже ни най-малък страх. Не можа да му убегне от вниманието, че преди да слезе в лодката, първият харпунист набързо размени няколко думи с третия харпунист. Сега вече Том разбра, че е пленник, но какво можеше да направи? Бягство с кануто бе немислимо. Преди малко бе видял колко по-бързи бяха моряците с тежко натоварената с плодове китоловна лодка. А леката празна лодка би ги догонила, преди да се отдалечат и на две корабни дължини. Да го освободят със сила? От тази страна на острова имаше само още три канута, а какво ли биха могли да направят невъоръжените островитяни срещу екипажа на един китоловен кораб даже и ако проявяха желание да се бият заради него? Оставаше една-единствена възможност — да накара туземците да задържат като заложници екипажите на двете лодки или поне офицерите и да ги пуснат едва след неговото освобождаване. Но в такъв случай кануто незабавно трябваше да се върне на брега.

Капитанът също бе разговарял с третия харпунист край кормилото и в този момент се отправи надолу към каютата си, оставяйки някогашния беглец привидно да върши каквото си иска. Ала Том знаеше твърде добре каква строга дисциплина цари на един китоловен кораб и особено с каква светкавична бързина се изпълняват гръмогласните заповеди, дадени на лодките. Наистина, че като единствена възможност за спасение оставаше да се пленят офицерите на брега и той реши да изпълни този план колкото може по-бързо.

Пушейки цигара, без ни най-малко да подозира каква опасност заплашваше съпруга на сестра му, Алои стоеше облегнат на фалшборда и с особено внимание оглеждаше изкусно преплетения във всички посоки такелаж на кораба, който несъмнено най-силно привличаше интереса му. Том се приближи до него и с приглушен и сподавен от страх глас му каза:

— Алои, белите мъже искат да задържат Томо на борда.

— Ати! — възкликна смаяният Алои.

— Тихо! Никой не бива да разбере за какво разговаряме. Щом ти наредя, веднага тръгваш с кануто си към брега с най-голямата възможна бързина. Там незабавно ще плените онзи мъж, който тази сутрин доведе моряците. Ще го откарате вън вътрешността на острова и няма да го пуснете, докато не стъпя на брега и не бъда между вас.

— Матио! — каза младежът, чиито очи заблестяха при това тъй примамливо поръчение. — Сега ли да тръгна?

Том хвърли един поглед към задната палуба. Третият харпунист се беше надвесил над борда и изглежда, изобщо не му обръщаше внимание. Дали подозренията му бяха неоснователни? Обаче Том не се залъгва дълго с тази надежда, добре познаваше хората си. Отново се обърна към Алои:

— Ще отида ей при онзи човек и ще го заговоря. Когато той не гледа вече насам, ще отблъснете кануто и бавничко ще започнете да гребете към брега. Но едва когато достигнете входа между рифовете, ще напрегнете всички сили и ще полетите напред, защото тогава ще имате такава преднина, че няма да могат да ви догонят.

— Ами не е ли по-добре веднага да тръгнеш с нас? Никои не те задържа — каза учудено островитянинът.

— В момента никой не ме задържа, но вече е дадена заповед да не напускам кораба. Единствената възможност да се спася е ти да успееш да се добереш до брега.

Островитянинът не продума повече, а Том бавно му обърна гръб и се отправи към задната палуба, където харпунистът все още споеше облегнат на фалшборда.

— Сър, имахте ли късмет по време на последното си плаване? — завърза Том разговор с него. — Сигурно корабът крие в трюма си доста хубав товар, понеже гази твърде дълбоко.

— Горе-долу можем да сме доволни — отвърна му харпунистът, извръщайки се към него. — На борда имаме вече над три хиляди бурета мас и няколко тона китови зъби. Ако поне донейде продължава така, през следващия сезон ще можем да напълним всичко. И крайно време е — добави той навъсено, — почти три години се скитаме из океана.

— Твърде продължително — каза Том, кимвайки с глава, — сигурно някои от хората ви изпитват вече носталгия. И аз не знам… ама когато си бил вече известно време на сушата…

— Я кажете на хората в кануто да не отблъсват — прекъсна го в този миг харпунистът, извърнал отново глава назад. — Капитанът заповяда да чакат тук, докато се върнат лодките с дървата.

— Кануто ли? Доколкото знам, капитанът не може нищо да му заповядва — отвърна Том, у когото започна да се надига гняв.

— Приятелю, на борда капитанът заповядва на всички и за всичко — отвърна спокойно харпунистът. — Моля, повикайте хората си обратно. Много добре знаете, че нашата лодка ще ги догони за няколко минути. Каква работа имат на брега?