Фридрих Герстекер - Корабният дърводелец

— Всички насам!… Помощ! Насам! — закрещя харпунистът и грабнал една канджа, сам се втурна към дръзкия шотландец, но закъсня. С един-два скока покрай фалшборда Том се намери при задната талия, един удар на острата като бръснач секира попадна в тънките дъски на лодката, и без това доста зле пострадала от удара в корабната стена, а металическото острие се заби толкова надълбоко, че даже и след като напрегна всичката си сила, той не успя да измъкне обратно секирата. Но той никак не държеше на нея. Не търсеше спасението си в отбрана с оръжие в ръка, а само в бягството. Ето защо от фалшборда направи дълъг скок и в следващия миг потъна в сините вълни, които го скриха от погледите на всички, на не повече от двадесетина крачки от кануто, което в същия момент светкавично се насочи към него.

От борда го сподириха гневни ругатни и проклятия. В същото време, когато капитанът изскочи на палубата, а екипажът се завтече към разбитата лодка, за да я изтегли на борда и колкото можеше по-бързо да я поправи, третият харпунист, който добре разбра колко умно беглецът бе преценил положението си и изчислил своите изгледи за спасение, отново издигна смъкнатия под гафела флаг. По този начин той даде сигнал на първия харпунист, който знаеше какво означава този флаг.

Междувременно Том се добра до носа на кануто и с помощта на Алои се прехвърли в него. Най-напред погледна назад към кораба, на чийто гафел току-що бе издигнат английският флаг, а първата му работа бе да грабне лежащото до него гребло. Тримата мъже знаеха, че успешното им бягство зависеше единствено от силата на техните мишци.

— Стой там! — изкрещя капитанът, щом видя как му се изплъзва жертвата, която мислеше за съвсем сигурна. — Стоп или ще ви застрелям като кучета!

Но заплахата му бе безсилна. Той даже нямаше пушка в ръката и с бясна ярост запрати подир лодката само един харпун, ала тя се бе отдалечила вече поне на стотина крачки и харпунът не можа да прелети дори и половината от това разстояние.

А пред носа на кануто бистрата вода се пенеше и стройният лек плавателен съд, каран от яките мъже, би трябвало да лети по морето като стрела, ако на бързината не пречеше тъй нареченият балансьор.

Кануто на туземците се изсича от ствола на някое дърво и ето защо в открито море би се обръщал от най-малката вълна, която го посрещне странично. За да се избегне тази опасност, от едната страна на лодката се привързва къс много лека дървесина, дълъг около четири стъпки, който плава редом с кануто на разстояние от около десетина стъпки. Това парче придава на кануто толкова голяма стабилност, че то може да противостои дори на големи вълни, но, естествено, намалява бързината му.

Впрочем дръзкото нападение на Том над неговия най-опасен неприятел на борда — лодката — има такъв пълен успех, че той ни най-малко нямаше защо да се бои от кораба. На първо време лодката бе съвършено неизползваема, защото от удара й в корабната стена една от дъските й се беше откъртила. Обаче този флаг! Той знаеше много добре, че на сушата моряците винаги внимателно държат под око своя кораб и ако сега двете лодки веднага последваха дадения им сигнал… Но дано бяха вече побързали с товаренето на дървата, нали сигурно не им се искаше да се върнат съвсем празни. В никакъв случай не можеха да знаят какво бе станало тук и вдигнатият флаг най-много да означаваше за тях сигнал за незабавно завръщане. Вярно, че от кануто не бе възможно да се огледа вътрешността на залива, преди да бяха минали покрай входа, тъй като вълните от прибоя пред рифовете образуваха пред тях висока стена. Достигнеха ли веднъж прохода, сегашното насрещно течение щеше да стане благоприятно за тях.

Тримата мъже не разменяха нито дума и даже иначе ленивите островитяни гребяха с всички сили. Ето че вече се озоваха срещу входа между рифовете… още една лодка разстояние и те сигурно щяха да могат да видят пристана пред техните колиби. Ако китоловните лодки все още се намираха там, те бяха спасени!

— Ето ги, връщат се! — извика Алои.

— Напред! — гласеше заповедта на шотландеца, процедена през стиснатите му зъби, и още в същия миг следващата вълна на прибоя отново скри от погледите им входа между рифовете.

По време на последните описани събития двете китоловни лодки бяха достигнали брега и харпунистът, уведомен с няколко думи от капитана за неговото намерение да задържи на борда своя някогашен избягал дърводелец, бе получил нареждане да натовари в лодките поне малко от тъй необходимите им дърва и да се върне колкото е възможно по-скоро. Разбира се, че туземците не биваше да научат какви намерения имаха моряците, защото, макар иначе доста охотно да предаваха избягали моряци, сега едва ли биха преглътнали спокойно отвличането на белия, на когото гледаха напълно като на свой.