Фридрих Герстекер - Корабният дърводелец

Той изпъна ръка в посока на кануто и кормчията незабавно последва дадения му знак. Носът на лодката светкавично се изви и докато гребците правеха всичко възможно да увеличат скоростта, харпунистът с един скок се озова в средата на лодката и сам започна да изхвърля зад борда всички цепеници, които, макар и малко, пречеха на гребците. Един поглед към кораба го увери, че бе отгатнал намеренията на капитана, понеже флагът отново бе спуснат и „Луси Евънс“ даже изви нос и постави горните ветрила, за да бъде колкото може по-близо до мястото на гонитбата.

Колкото повече дърва изхвърляше харпунистът, толкова по-лека ставаше лодката, толкова по-бързо летеше напред и вече беше очевидно, че догонваха преследваното кану. Друг вход между рифовете, към който то несъмнено се стремеше, все още не се виждаше или пък оставаше скрит от прибоя. За свой ужас Том скоро разбра, че опасността от повторното му залавяне нарастваше с всяка изминала минута. Обаче входът вече никак не беше далеч и бе толкова тесен, че лодката едва ли щеше да рискува да го последва в него. Задачата им бе само да се доберат до входа преди лодката, а това изглеждаше възможно само ако махнеха балансьора, който им пречеше.

След като бързо размени няколко думи с Алои, Том получи съгласието му, светкавично измъкна ножа, който носеше в пояса си, за да пререже ликото, придържащо напречните дървени носачи на балансьора. Това стана за миг — поне на мястото, където седеше той. А балансьорът бе завързан отпред и отзад. Обаче тъй както държеше носача и се извърна да подаде назад ножа си на Алои, хлъзгавото дърво се изплъзна от ръката му под напора на вълните. Кануто, карано напред от другите двама гребци почти с досегашната бързина, извъртя носа си, повлияно от натиска на водата върху изместилия се носач, и като промени курса си, се насочи право към разбиващите се вълни на прибоя.

Вярно, че Алои само с две енергични движения на ножа отстрани пречещия носач, но тесният плавателен съд се разклати силно и островитяните и особено Том, несвикнали с балансирането на тъй нестабилното кану, изгубиха няколко минути, докато възстановят равновесието му, извъртят носа в предишната посока и обърнат гръб на опасните вълни на прибоя.

В това време преследващата ги лодка се бе приближила на не повече от двеста крачки и равномерното скърцане на греблата в техните ключове се чуваше вече толкова наблизо, че обзет от страх, Том започна постоянно да извръща назад глава. Когато кануто се изви тъй неочаквано, харпунистът за миг си помисли, че преследваната лодка се е добрала до някакъв вход между рифовете и се кани да го използва, но скоро разбра истинската причина и по лицето му заигра победоносна усмивка. На самия него му беше жал за този нещастник, когото той отново трябваше да залови като някакъв престъпник и може би на мястото на капитана би постъпил по друг начин, но в момента се чувствуваше тъй силно увлечен от ловната треска, че с радост би пожертвувал собствения си живот, само и само да сложи ръка на беглеца.

Та нали би било срам и позор, ако едно кану, карано от три гребла, успееше да се изплъзне от неговата лодка, най-бързата на борда, в която четирима здравеняци с все сила въртяха греблата. Той направо би се срамувал да се върне на борда. Междувременно, зает с тези мисли, той продължаваше да изхвърля цепеница след цепеница във водата, а по лицето му започнаха да се стичат едри капки пот.

— Кануто се освободи от балансьора, за да увеличи скоростта си! — извика тържествуващо кормчията, който също бе забелязал действията на Том. — Вижте само как се клати. С всеки удар на греблата ги догонваме!

— Ура, момчета! — изкрещя харпунистът. — Тази вечер имате двоен грог, ако настигнете тези типове. Само след десетина минути са в ръцете ни!…

В същото време, обхванат от смъртен страх, Алои подвикна на белия:

— Томо, изобщо не напредваме! А раздвижим ли се по-енергично, кануто ще се обърне!

— Тогава насочи носа право към прибоя! — отвърна му отчаян Том. — Там няма да посмеят да ни последват… по-добре мъртъв, отколкото пленен.

— Не тук! — извика Алои изплашен. — За бога, не тук! Тук рифовете са остри и образуват широк пояс, тъй че костите ни ще бъдат изпочупени, а телата разкъсани, преди да достигнат водите на залива.

— Тогава сме загубени — глухо промърмори Том под носа си и направи непредпазливо движение, което отново разлюля кануто. Тримата мъже се видяха принудени да престанат да гребат и в същия миг зърнаха съвсем наблизо връхлитащия ги нос на китоловната лодка.