Фридрих Герстекер: Корабният дърводелец

След тези думи той се обърна към своя щурман, предупреди го тихо и незабелязано много да внимава за техните хора, а после заедно с Том, който също даде на хората си необходимите нареждания на техния език, се отправи към струпаните дърва, намиращи се недалеч от тях. Макар че нацепените дърва много се харесаха на харпуниста, той все пак не можа да сключи някаква окончателна сделка със собственика им, понеже не беше получил от капитана никакво определено поръчение.

— Знаете ли какво, приятелю — обърна се той към шотландеца, — елате с моята лодка на борда. Неколцина туземци могат да ни придружат с едно кану, та ако не се споразумеем, да могат да ви върнат обратно. Но ни най-малко не се съмнявам, че Стария ще приеме дървата с най-голямо удоволствие. Между нас казано, той ще трябва да си ги набави или тук, или в най-скоро време да спре при някой друг остров, където едва ли ще бъде тъй улеснен да ги намери готови нацепени и толкоз близо до брега.

— Чии са — ваши ли?

— Само една част. Останалото е на туземците.

— Добре, ще сключите сделката и от тяхно име, а сега елате да се върнем на брега, та моите хора да са ми пред очите.

— Не искате ли първо за малко да влезете в моята колиба и да пийнете нещо освежително? — попита Том. — Тя е на не повече от двеста крачки оттук.

— Благодаря ви, благодаря — отвърна морякът, — с удоволствие бих понадникнал в нея, ама няма как.

Не виждам ли екипажа си, земята започва да ми пари под краката. И изобщо трябва да ми обещаете, че ако вземем дървата, ще ги отнесете до открития бряг, където туземците могат просто да ги нахвърлят на земята. Но не бива да пускам хората си да навлязат в тази гора, защото изкушението ще бъде за тях твърде голямо и гръм да ме порази, ако не ми избягат.

— Изглежда, им нямате хич никакво доверие — засмя се Том. — Нима вашият капитан е такъв сатана или пък животът на борда е толкоз тежък?

— Е, ами навярно Стария има в себе си нещо, както вие го нарекохте, сатанинско. Но храната на борда е чудесна, а и хората не се преуморяват чак толкова. Всеки ден в пет часа работата приключва. Естествено, има и изключения, ако например за кораба е привързан убит кит или на борда е натрупана сланина.

— Е, това се разбира от само себе си — каза Том, — но ето че отново сме на брега, а ей ги и вашите хора, значи можете да сте спокоен.

— Слава богу — промърмори тихо морякът под носа си.

Ето че вече започна търговията, водена от моряците чрез различни жестове и показване на парчета тютюн за дъвкане, ножове, ризи и други предмети, от които мислеха, че могат да се лишат. Те и бездруго получаваха на кораба някои пресни зеленчуци, а понякога и малко лимонов сок, за да се предпазят от скорбут, но сами трябваше да си набавят портокали, ананаси и други сочни плодове, ако искаха да ги имат по време на плаването си.

Междувременно Том се беше споразумял с вожда на тази област, получил предварително от харпуниста по негов съвет няколко малки подаръка, за доставката и размяната на известно количество пресни кокосови орехи, хлебни плодове и зеленчуци. Туземците усърдно отнасяха стоката на брега, където моряците незабавно я приемаха и товареха в лодката.

Интаха също бе дошла на брега, за да донесе на съпруга си за продан изработените от нея кошнички и чанти, и кормчията, един млад американец, веднага на място откупи една малка част от тези неща. Том нареди да натоварят останалите в лодката, за да ги предложи на капитана, както и на другите офицери.

— Искам да отида с татко — каза малкото му момче, когато той го вдигна и целуна, а после подаде ръка на жена си, — и аз искам да видя голямото кану.

— Не може, миличкото ми — започна да го уговаря баща му, — там ти само ще ни пречиш, а в това време майка ти ще се безпокои за теб.

— Остави го тук — помоли го жена му, — а ми се искаше и ти да не отиваш там, Томо. Когато те виждам да отплаваш с непознати мъже в такава лодка, все ми се струва, сякаш никога няма да се върнеш и че си отиваш в твоята истинска родина. А какво би правила тогава Интаха сама с децата си!

— Не се страхувай! — утеши я мъжът. — Та колко много кораби съм посещавал досега, а и онзи живот ми е познат твърде добре, за да бъда подмамен с някакви лъжливи илюзии. Знам какво могат да ми предложат тези хора и какво имам тук. Няма да бъда такъв глупак, та да те изоставя заедно с малките хлапенца. Впрочем брат ти Алои ще дойде с нас. Надявам се, че този път ще донеса достатъчно пари, за да откупя от вожда цялата градина с кокосови дървета зад нашия парцел.