Фридрих Герстекер: Корабният дърводелец

Но в този момент те не мислеха за подобни неща. Щом острият кил на бързата лодка докосна едрия твърд коралов пясък, моряците захвърлиха греблата и изскочиха през борда на всички страни, за да изтеглят лодката по-навътре на брега. Любопитната и смееща се тълпа на туземците ги наобиколи, обзета от радостно оживление. Те знаеха много добре, че няма защо да се страхуват от тези спиращи на техния бряг лодки, а и моряците се чувствуваха сред тях в пълна безопасност.

Харпунистът, който в този момент също излезе от лодката, само че по-бавно, най-напред внимателно и изпитателно огледа наобиколилите го непознати хора, за да открие евентуално някой, който да се ползва сред тях с някакъв авторитет, та да може с негова помощ да сключи желаната сделка. Ето че погледът му падна върху фигурата на белия, който, облечен в своите европейски дрехи от лека материя, току-що се показа изпод прохладната сянка на дърветата, обградили крайбрежната ивица, и бавно започна да се спуска към лодката.

Морякът се отправи към него, зарадван, че вече си е намерил съвсем сигурен преводач, подаде му ръка и каза на английски:

— Да не сме съотечественици? Страшно ще се радвам да открия някой земляк сред тези хора, дето дърдорят такъв ужасен и неразбираем език.

— Поне половин земляци сме. Аз съм шотландец! — засмя се Том. — Как сте? Радвам се, че мога да ви поздравя тук, на Тубуаи.

Морякът с все сила стисна подадената му ръка и приятелски заговори:

— Чудесно, е, сега ще можем веднага и доста бързо да сключим нашите сделки, понеже и бездруго капитанът гори от нетърпение отново да излезе в открито море. Както лесно можете да си представите, ние искаме от всичко по малко, а ви носим пак от същите неща — ще имате възможност да си изберете каквото ви харесва най-много. Навярно нямате никакви насечени дърва, а?

— Колко ви трябват?

— Ах, много, изгорили сме вече почти всичко, а Стария не иска да остава тук, докато могат да бъдат насечени достатъчно дърва.

— Ей там зад онова желязно дърво са струпани около шест клафтера — каза Том. — Как се казва вашият кораб?

— Шест клафтера, превъзходно, значи сигурно скоро ще се спазарим… А корабът се казва „Луси Евънс“.

— Не ми изглежда особено бърз — обади се Том, който по-рано достатъчно много се бе занимавал с корабоплаване, та да не се интересува от корабите, с които влизаше във връзка, — вчера доста дълго се приближавахте до острова.

— Е, не е някой бързоходен кораб — засмя се харпунистът, — ама и никак не е чудно, понеже от три години се скитаме из моретата и вече цялата медна обковка на корпуса е разпокъсана… Апропо — прекъсна той сам мисълта си, — самият вие сте бил моряк и знаете, че нося отговорност за моите хора. Нали тук няма опасност някой от тях да офейка?

— Ако познаваха брега, не би било невъзможно — каза Том със същия тих глас, с който му бе зададен и въпросът, — но така не, понеже ей тук отзад се врязва една лагуна, която няма да успеят да пресекат. А дори и някой да изчезне, лесно може да бъде заловен. Не се бойте!

— Толкоз по-добре. И бездруго няма да ги изпусна из очи. Но все пак проклета история е, когато драснат някои от тези негодници. Откакто сме започнали плаването, са ни офейкали тринайсет души!

— Тринайсет! Много са, тогава сигурно не ви достига екипажът.

— Дяволски много не ни достига, макар че го попълнихме с неколцина моряци от Сандвичевите острови. Ами тук какво е положението? Дали неколцина от островитяните не биха се съгласили веднъж да предприемат кръстоносен поход на лов за китове?

Том се засмя, поклати глава и рече:

— Боже мили, ама сигурно доста странно би се сторило на тези весели безгрижни хорица, навикнали на слънчевото небе, ако изведнъж попаднат между студените айсберги и там бъдат принудени ден и нощ да топят китова мас. Тях кажи-речи ги мързи тук на топлото да пекат собствените си хлебни плодове.

— О, все ще ги приучим! — отвърна морякът.

— Да, вярвам ви — кимна сериозно Том. — Но — добави той приятелски — недейте съжалява, от тях не биха излезли добри моряци. Ако оттук се отправите към Таити, почти съм сигурен, че там бихте могли да попълните екипажа си. Преди време ми казаха, че французите доста често държали известен брои такива заловени нещастници, затворени в тесни дъсчени складови помещения.

— Мисля, че Стария не би имал нищо против — каза харпунистът. — Сега обаче ми покажете най-напред вашите дърва, а после бъдете тъй добър и накарайте хората да отнесат близо до лодката хлебни плодове, портокали и зеленчуци, с една дума всичко, каквото имат да предложат за продан. След това пък аз ще изложа донесените от нас стоки за размяна. По такъв начин най-бързо ще постигнем някакъв резултат.