Фридрих Герстекер - Заседналият кораб

— И аз бих казал, че е холандски — кимна капитанът. — Вижда ли се някакво същество на борда?

— Няма жив човек, сър. Но сигурно хората са слезли на скалите… ей там има построена колиба.

— Ветрилата са все още здраво завързани.

— Всички са вързани… жалко за хубавите ветрила… тъй ще си изгният там на вятъра и дъжда.

Прекъснаха разговора си за известно време, защото цялото внимание на моряците се насочи изключително към веригата от рифове, която изпъкваше все по-ясно и по-ясно.

И действително рифовете Бариър са извънредно интересно място за моряците и при това съвсем подходящо наречени, защото стръмно издигащите се от океанското дъно корали образуват тъкмо тук истинска бариера от скали, които с изключение на малобройните тесни входове херметически преграждат морския път между Австралия и разположения на север голям остров Папуа или Нова Гвинея. На много мили те образуват същинска преградна стена, непосредствено пред която лотът, достигащ дълбочина от сто сажена, никъде не намира дъно, а над тази преграда (тъй като коралите растат само до морската повърхност) разбиващите се в нея вълни високо хвърлят бялата си пяна и с неспирен грохот се премятат отвъд.

Самият вход между рифовете представлява тясна ивица спокойна и тъмна вода, която, макар обградена и отляво, и отдясно с кипящи вълни, предлага съвсем сигурен и достатъчно дълбок морски път — нещо като канал, — преминаващ между скалите, който се разширява навътре между рифовете. А там вече пак лесно може да се намери дъно за закотвяне, даже на много места каналът не е по-дълбок от пет сажена, т.е. около трийсет стъпки. Казват, че само северният канал бил по-дълбок, но пък той бил по-труден за намиране.

Обаче старите морски капитани имат такова чувство за откриване на подобни места, което почти би могло да се нарече инстинкт. И само с достатъчно силен бриз, за да могат да управляват корабите си, те често безстрашно навлизат и в онези канали, които са най-трудни за преминаване.

Въпреки че капитан Уилки от „Бетси Ан“ никак не познаваше целия този опасен район, той спокойно насочи своя малък пъргав бриг право към веригата от рифове, представляваща досега за окото само един непрекъснат пояс от пяна. Той бе застанал отпред на бака с картата до себе си и далекогледа в десницата и наблюдаваше бухналите планини от пяна.

— Виждам входа, капитане! — извика в този момент щурманът отгоре.

— Къде, мистър Браун?

— Право пред нас. Плаваме точно срещу него. По обветреното сурово лице на стария моряк пробягна усмивка на задоволство от тази сполука, защото той знаеше много добре какво благоприятно впечатление прави подобна сигурност на екипажа. Тогава хората разбират, че могат да имат пълно доверие в начина, по който техният капитан води кораба. А сега той отново се изкатери при своя щурман, за да направлява отгоре кораба по-добре, и само след петнайсетина минути устието на канала се открои пред тях толкова ясно, че едва ли бе необходимо да правят нещо друго, освен да поддържат курса.

Но ето че сега щурманът отново насочи вниманието си към заседналия кораб, който междувременно се беше приближил и през силния бинокъл се виждаше да лежи на един хвърлей пред тях. Това беше тримачтов ветроход, запазил всичките си ветрила, здраво вързани за реите. Никъде на борда не се виждаше живо същество. Корабът бе здравата заклещен между рифовете, където несъмнено е бил запокитен от вълните на прибоя, и никога вече човешка сила не бе в състояние да го измъкне оттам. Впрочем екипажът сигурно е имал достатъчно време да се спаси, защото на едно от близките малки островчета сега се показаха около дузина набързо издигнати колиби, които доказваха, че корабокрушенците бяха прекарали тук поне една нощ. При това отзад на кърмата все още висеше малката йола, но всички останали лодки липсваха и беше много вероятно хората да са тръгнали с тях сред рифовете, тъй като в спокойните води твърде лесно можеха да се доберат до Нова Гвинея или даже до най-близките острови от Източноиндийския архипелаг. Освен това възможно бе да са имали намерение в Индийския океан да срещнат някой кораб.

Но нещастието можеше да е сполетяло този плавателен съд както преди няколко дена, тъй и преди седмици или месеци. Оттук в никакъв случай не бе възможно да се прецени това и ако някой път като по изключение за тази географска ширина не се разразеше силна буря, съвсем не беше изключено заклещеният кораб да си остане с години тъй притиснат между рифовете.