Фридрих Герстекер - Заседналият кораб

Бързи и припрени, заповедите следваха една след друга и се изпълняваха по същия начин. Брамселите бяха свалени, шкотите на голямото ветрило, които висяха вързани, останаха засега в същото положение. Марсовите реи бяха спуснати, а марселите рифовани. Кливерът отдавна бе прибран, а по палубата, около и върху мъртвата акула в пълен безпорядък се търкаляха нахвърляните фали.

И ето че облаците покриха небето — там, където вятърът за пръв път докоснеше водата и я надиплеше на малки, едва забележими вълни, тя придобиваше тъмносин, почти черен цвят. А бурята идваше все по-близо, все по-бързо — ветрилата се издуха, морската повърхност под носа закипя и за пръв път от толкова време корабът отново се подчини на кормилото.

Първият порив на вятъра наистина бе доста силен и стройният бриг се наклони под напора му на една страна. Не след дълго последваха светкавици и гръмотевици и дъждът заваля като из ведро. Но щом отмина бурята, бризът продължи да духа от юг, без да отслабва и почти без да променя посоката си, а небето отново показа синевата си.

И привечер „Бетси Ан“ все още се носеше по своя път с вдигнати ветрила, развивайки с помощта на попътния вятър скорост от единайсет възла.

С бърз ход лекокрилият кораб продължаваше да следва своя път, а зад него тъмносините вълни със сребристи корони от пяна танцуваха и се гонеха в надпревара. Отдавна палубата бе почистена и измита, а мъртвата акула хвърлена обратно в морето, където никой повече нямаше да изпитва ужас от нея. Тялото й потъна тромаво в дълбините, за да послужи за храна на други екземпляри от нейния вид, тъй както преди това вече хиляди други бяха станали нейни жертви.

А бризът продължаваше да духа. Обикновено появилият се заедно с гръмотевична буря вятър изчезва с отминаването й и това се наблюдава особено често близо до екватора. Обаче в този случай бризът се задържа и когато на следващия ден по обед при напълно ясно небе капитанът отново направи своите определяния, разбра, че без да забележат, вече бяха отминали Оспри Риф и следователно, ако вятърът продължеше да духа, на следващия ден можеше без усилия да достигнат прохода между рифовете Бариър.

Нощта измина без каквито и да било произшествия, корабът държеше своя курс на север-северозапад, а призори бризът по-скоро се беше усилил, отколкото да отслабне. Между четири и осем часа сутринта „Бетси Ан“ вдигна скорост до дванайсет и половина възла. Но причината за това бе може би, че вятърът се беше малко обърнал и духаше вече почти от изток. Ето защо всички ветрила го ловяха така много по-добре и макар че подветрените бяха станали ненужни, кливерите „теглеха“ още по-силно.

Още в десет часа капитанът нареди да променят курса с един румб на запад, а един моряк трябваше да се изкачи горе на наблюдателницата на предната мачта и да държи под око подветрената страна, за да забележи навреме появата на „брейкърс“ (вълни, разбиващи се в подводни скали или рифове), на какъв да е брегови навигационен знак или пък на самите стърчащи скали.

Но „Бетси Ан“ все още се намираше твърде далеч от каквато и да било суша и в дванайсет часа, след като измери положението на слънцето, капитанът ненадейно нареди да обърнат ветрилата под прав ъгъл с киловата линия и с попътен вятър се насочи право към рифовете Бариър. Според географската ширина би трябвало да се намират точно на меридиана на Рейнс пасидж и ето защо не биваше да отиват твърде много на север.

Но по едно време вятърът чувствително отслабна и колкото по-скоро достигнеха морския път между рифовете, толкоз по-добре, защото едва ли можеше да се случи на някой кораб нещо по-неприятно от това да попадне в безветрие, когато се намира в непосредствена близост до рифовете. По това годишно време течението влече винаги право към скалите и вече не един кораб е бил подхващан от него и разбиван в рифовете.

Ето че сега самият капитан взе далекогледа си и започна да се катери към наблюдателницата на предната мачта, защото бе обезпокоен, че рифовете все още не се виждаха. Ако скоро не се покажеха, той не биваше да рискува да се приближава повече към тях, защото не след дълго щеше да се свечери.

— Ей там един кит вдига фонтан! — каза морякът, който седеше горе, когато капитанът се изкачи при него по вантите. — Ето още веднъж… и още веднъж!

— Глупак! — промърмори старият моряк, след като хвърли само един поглед натам, — толкова ли не можеш да различиш „брейкър“ от фонтан на кит? Това са рифовете. От колко време ги наблюдаваш?