Фридрих Герстекер - Заседналият кораб

Веднага след това на борда се появи капитанът и клатейки глава, се загледа подир своята лодка. Обаче не каза нито дума, а само хвърли един поглед на изток към образуващите се в тази посока ивици мъгла, после погледна нагоре към такелажа, а след това отново слезе в каютата си, предоставяйки за момента поддържането на корабния ред на втория щурман.

Междувременно бе станало по-късно, отколкото си бе мислил щурманът, защото все пак една толкова голяма лодка не може да се съоръжи тъй бързо с всичко необходимо, а и стюардът се бе размотавал безобразно дълго, докато намери малко буренце и го напълни с вода! Слънцето нямаше да се задържи над хоризонта даже и час и половина, защото само с незначителни разлики в годишните времена близо до екватора слънцето редовно изгрява сутрин в шест часа и вечер залязва също в шест, а тази нощ нямаше да има луна. Но какво от това! В най-лошия случай и ако си заслужаваше труда, щяха да останат да пренощуват на борда на заседналия кораб или още по-добре — на малкия остров до него, където бяха спали и корабокрушенците. А после можеха да потеглят обратно още на зазоряване и за един час спокойно да се доберат до собствения си кораб.

Междувременно четиримата моряци гребяха с всички сили срещу течението, което съвсем не беше незначително, и кой знае дали при други обстоятелства биха се съгласили толкова охотно да вършат тази наистина тежка работа. Но тук ставаше въпрос за собствените им интереси и с цялата сила на мускулите си те наблягаха греблата, за да излязат първо от канала. А за после знаеха, че далеч нямаше да им бъде толкова трудно.

Най-сетне достигнаха входа и скоро след това лодката им се залюля върху спокойно редуващите се една подир друга вълни, където вече, след като се поотдалечиха от прибоя, можеха да опънат ветрилото. Вятърът бе извънредно слаб, но все пак малко им помагаше.

Заседналият кораб се намираше вече точно пред тях и те се носеха към него доста бързо, докато щурманът с далекоглед в ръка се опитваше да открие името на плавателния съд. Изглежда, че не се беше излъгал в първоначалното си предположение. Действително ветроходът беше холандски или (поне носеше холандско име), „Мейше ван Утрехт“, и по всяка вероятност беше съвсем нов — доколкото можеше да се различи от това разстояние.

— Момчета, момчета — каза щурманът, като остави до себе си далекогледа и позатегна шкота на ветрилото, за да лови по-добре вятъра, — наистина е холандец. Един господ знае как е дошъл до тази ширина — по пътя си за Индия холандците обикновено минават около нос Добра надежда. А ако ние имаме късмет, можем да направим ей там насреща дяволски хубав улов. Хайде, побързайте да се доберем до него, за да можем да го претърсим на дневна светлина.

Не беше необходимо да ги подканва повторно — греблата здравата се огъваха под яките мишци на моряците, които само от време на време обръщаха глава назад да видят как напредват и колко бързо се приближават до очакваната плячка.

— Мистър Браун — каза един от хората, боцманът, който гребеше най-отпред, — да ме вземат мътните, ако не ми се струва, че от корабната кухня излиза дим!

Щурманът, който тъкмо в този момент също внимателно се взираше натам, отново бързо грабна своя бинокъл и погледна през него, ала само за миг.

— Bless my soul 10 10 Bless my soul! (англ.) — Бога ми, за бога! — Б.пр. — промърмори той под носа си, — дали току-що и на мен не ми се стори… бога ми, това е дим!

— Нали, мистър Браун?

— Кълна се във всичко най-свято, така е… но преди това не забелязахме никакво човешко същество, а ако все пак има някой на борда, би трябвало досега да са видели лодката ни и да ни дадат сигнал.

— Сър, може би накрая, преди да напуснат кораба, хората са искали да го подпалят — забеляза един от моряците, — но огънят не е потръгнал както трябва и сега все още тлее.

Щурманът поклати глава. Както боцманът съвсем вярно бе забелязал, димът се издигаше точно от мястото, където се намираше корабната кухня, а ако действително хората са имали намерение да изгорят кораба, те сигурно щяха да подпалят най-напред каютите. Но засега нямаше какво друго да се направи — с всеки удар на греблата те се приближаваха до кораба все повече и следващите минути трябваше да им донесат разрешението на загадката.

Докато гребяха, моряците непрекъснато се оглеждаха с любопитство, за да видят дали нейде над фалшборда нямаше да им се мерне човешка глава, обаче нищо подобно не се случи — ето защо самите те трябваше да се изкачат на борда, за да се убедят как стоят нещата.