Фридрих Герстекер: Нощта върху гърба на кашалота

Така четирите лодки на „Крал Харолд“ гребяха право срещу вятъра с всичката бързина, коя го бе възможно да изтръгнат от огъващите се гребла, и след около половинчасова усърдна работа се появиха вече първите фонтани, изпускани от китовете, които вероятно си играеха, като ту се гмуркаха, ту излизаха на повърхността. До този момент от борда на кораба бяха давали указания за посоката на движение на китовете, служейки си с кръгъл черно боядисан кош, завързан за една върлина. Един оставен на пост моряк имаше задачата да държи високо вдигнат коша, който се вижда много отдалеч, а според неговите движения лодките променяха или поддържаха своя курс.

При подобно плаване винаги се поражда съревнование — кой пръв ще се „скачи“ с някой кит, и то съревнованието е не само между кормчиите и харпунистите, а и между хората от целия екипаж. Въпрос на чест е чия лодка първа ще забие успешно и резултатно някой харпун. А при такъв лов всички се домогват до своя дял, от капитана до юнгата, и няма съмнение, че всеки от тях върши всичко, на каквото е способен, за да не изостане от другите.

И този ден трите най-бързи лодки пак имаха най-добрите изгледи скоро да се доближат на разстояние, удобно за хвърляне на харпун, докато четвъртата, ръководена от млад и буен ирландец, не беше в състояние да ги следва, въпреки че екипажът му полагаше действително отчаяни усилия. Когато в първите лодки кормчиите вече се готвеха за хвърлянето на харпуните, ирландецът бе изостанал около кабелт зад тях.

Тъкмо в този момент вдясно от тях, но, разбира се, все още на доста голямо разстояние, се издигна един самотен фонтан и макар че обикновено лодките не обичат да се отдалечават една от друга, за да могат да си помагат в случай на беда, щом стоящият до кормилото си млад ирландец съзря самотния фонтан, който и в тази посока му обещаваше плячка, в следващата секунда светкавично извъртя носа на лодката си и се отдели от другите лодки, подгонвайки новопоявилия се кит.

В този миг останалите лодки бяха заети твърде много със себе си, за да му обърнат внимание. Но гребящите моряци, които седяха с лице към кърмата на лодката, забелязаха промяната в курса на своите другари и лесно можеха да се досетят, че там също са се появили китове, и нямаха абсолютно нищо против да имат един конкурент по-малко в тази разгорещена гонитба. Освен това те се намираха до китовете по-близо, отколкото си бяха мислили отначало, понеже когато животните внезапно се потопиха и останаха известно време под водата, докато лодките продължиха колкото бе възможно по-бързо, без да променят курса си, после изведнъж отново изскочиха на не повече от трийсетина крачки от тях, а един от китовете изплува даже на съвсем удобно разстояние пред първия харпунист, който незабавно заби в него дългото желязо. Преди да изминат десетина минути, и другите две лодки успяха да забият харпуните си в два кита. Ала едното животно изтръгна харпуна от тялото си и се гмурна дълбоко, тъй че втората лодка, изостанала вече далеч от другите животни, последва третата, опитвайки се да й помогне в осигуряването на плячката, което й се удаде след известни усилия. Но двете ранени животни се понесоха с пълна скорост право на север, повличайки след себе си лодките така, че разпенените вълни плискаха високо над носовете им. Това продължи, докато най-после третият харпунист успя да забие копието си зад тръбната перка на един от китовете и смъртно го рани. Първият харпунист бе влачен още около една английска миля, но после също уби своя кит и остана, за да изчака кораба. В никакъв случай нямаше да му е възможно да гребе, взел огромното животно на буксир. Впрочем те се бяха отдалечили толкова много от своя кораб, че корпусът му вече не се виждаше над водата и той трябваше с доста голяма мъка да лавира към тях срещу слабия бриз и да навакса милите, изгубени заради североизточния вятър.

Напразно трите лодки се оглеждаха сега за изгубилата се от погледите им четвърта, като се опитваха да зърнат нейде наоколо светлото й ветрило, вдигнато може би от нейния екипаж. Но тя просто бе изчезнала и те се утешиха с надеждата, че другарите им са я наблюдавали от борда и от мачтите и ще знаят точната посока, в която се е отдалечила.

„Крал Харолд“ съвсем не беше някой бърз ветроход, или поне не беше бърз, когато плаваше на бейдевинд, и докато се добере до двата кита и ги привърже от двете си страни, следобедът измина. Вторият харпунист се беше върнал на борда по-рано, за да помогне с хората си на останалия екипаж да управляват кораба по-бързо. Отново изпратиха един човек с далекоглед горе на марса, за да види къде се намира четвъртата лодка, защото, в случай че тя също бе убила някой кит, беше за предпочитане да й изпратят на помощ останалите лодки, та заедно да вземат плячката на буксир.