Тери Гудкайнд - Призраци

— Там… не го познавам.

— Имаше още едно на име Джас — добави Ничи. Устата на Зед потръпна, докато разсъждаваше над името.

— Страхувам се, че не познавам и него.

— Джас каза, че Ричард е търсил жена, която нощните дребосъчета би трябвало да познават.

— Сигурно е имал предвид Калан — каза Зед и кимна разбиращо.

— И ние така решихме — каза Кара. — Но защо трябва да я търси при нощните дребосъчета? — Въпросът й сякаш бе насочен до голяма степен към самия него, а не към Ничи, но тя въпреки това отговори.

— Плъзгата няма да ни каже нищо друго по въпроса, освен къде е отвела Ричард. Явно е, че самият той не е уточнил съобщението си, което ни е изпратил по нея. Тя няма да сподели нищо извън конкретните му указания. Както ти сам каза, такава е природата й.

Нощните дребосъчета също няма да ни кажат защо е ходил при тях. Споменаха, че бил воден от причини от личен характер и не било необходимо други да узнават за тях. Също така казаха, че не могат да споделят такива неща от негово име.

— За другите не — но, но… — гласът на Зед премина в превъзбудено ломотене. Обърна се и към двете. — Но не ви ли казаха поне какво е правил там Ричард? Каквото и да било? Трябва да разберем какво го е накарало да отиде при нощните дребосъчета. Бил е тръгнал за насам и междувременно се е случило нещо, което по време на пътуването му е струвало дарбата — може би нещо, свързано със Шеста. И след това е отишъл при нощните дребосъчета. Защо? Какво ли са му казали? Какво се е случило, докато е бил там?

— Съжалявам, Зед — каза Ничи. — Наистина не можахме да узнаем нищо повече. Плъзгата ни каза само част от всичко това — какво се е случило с Ричард, къде го е отвела, както и че е отишъл при нощните дребосъчета. Но тя самата не знае повече или просто по някаква причина не иска да го сподели с нас. Ричард не се е върнал при нея, но тъй като не може да пътува повече, в това има логика. А е възможно Плъзгата наистина да не знае нищо повече.

Ричард вероятно е потеглил пеша. Надявам се да се е отправил обратно насам, към Кулата. В крайна сметка това е мястото, към което се бе насочил, когато нещо непредвидено се е случило в Плъзгата. По някакви съображения се е отклонил към нощните дребосъчета, но е възможно това да се е дължало повече на маршрута, по който е вървял, отколкото на нещо друго — бил е много по-близко до тях, а дотук е имало голямо разстояние, така че може да е решил да направи малък престой, преди да се върне. Може би това е всичко.

Колкото до нощните дребосъчета, те също няма да ни кажат нищо повече. Няма да ни оставят да преминем през мъртвата гора и да навлезем сред онези огромни, древни дървета отвъд. Но това си има и положителна страна. Знаем най-малкото, че Ричард е жив и е в страната на нощните дребосъчета. Това е важното — Ричард е жив. Доколкото го познавам, той ще се опита да намери кон колкото се може по-бързо и ще е тук, преди да се усетим.

Зед я стисна за ръката.

— Права си, скъпа. — Този жест подейства успокояващо на Ничи, сякаш че го бе направил самият Ричард. Напомняше й на увереността, която Ричард би й вдъхнал в подобна тревожна ситуация.

Зед внезапно се навъси.

— Ти каза, че нощните дребосъчета не са те допуснали до големите борове отвъд.

— Така е — кимна Ничи. — Не ни позволиха нито да преминем отвъд мъртвите дъбове, нито да видим другите дребосъчета.

— В това има логика. — Зед прокара пръст по слепоочието си, докато разсъждаваше. — Нощните дребосъчета са потайни създания и като цяло не допускат никого в страната си, но при тези обстоятелства това ми се струва странно — особено фактът, че макар да идвате от мое име, те не са ви поканили.

— Те умират.

Очите на Зед се извърнаха към нея.

— Какво?

— Там каза, че нощните дребосъчета постепенно измират и че това е причината да не искат да ни допуснат. Били налегнати от голяма мъка и грижи, между тях имало раздори. В такъв момент не желаели да допускат пришълци при себе си.

— Добри духове — прошепна Зед. — Ричард е бил прав. Тревогата преобърна всичко у Ничи.

— За какво говориш? Прав за какво?

— Умиращите дъбове. Те закрилят страната на нощните дребосъчета. Без дъбовете дребосъчетата също ще умрат. Това е част от потока на събитията. Ричард ни го обясни точно в тази стая. Сякаш сме имали нужда от повече доказателства, за да му повярваме.

— Повече доказателства ли? Какво имаш предвид?

Той хвана Ничи за лакътя и я обърна срещу заклинателните форми, които витаеха над масата.