Тери Гудкайнд - Призраци

— Това ли е, което убива нощните дребосъчета? — попита Кара.

— Боя се, че нещата стоят така — каза й Зед. — Дъбовете около родните им места също са снабдени със защитна магия. Това, че дъбовете и дребосъчетата измират едновременно, е подозрително и неестествено.

Ничи отиде до прозорците, загледана в слабите лъчи светлина, преминаващи през матовото стъкло.

— Магическите същества измират. Точно както предрече Ричард.

Той й липсваше така силно, че тъгата й премина през нея, сякаш самата сянка на смъртта почерни душата й. Струваше й се, че тя самата ще изсъхне и умре, ако не го намерят скоро. Чувстваше се така, като че ли не й бе останала повече надежда за оцеляване, ако няма възможност да го види, да види живота в неговите сиви очи.

— Зед, мислиш ли, че Ричард беше прав и за останалото? Мислиш ли, че тук наистина е имало дракони и ние всички сме забравили за съществуването на тези неща в нашия свят. Мислиш ли, че Ричард е прав и че светът, който познаваме, постепенно отмира, преминавайки в царството на легендите?

— Не знам, мила — въздъхна Зед. — Наистина не знам. Иска ми се да се надявам, че не е прав чак в такава степен, но преди много време се научих да не се обзалагам с Ричард.

Ничи се усмихна на себе си. Тя се бе научила на същото.

— НИЧИ — каза Зед и направи неопределен жест с ръце, очевидно търсейки най-добрия начин да се изрази, — ти… как да кажа, изпитваш същото уважение към Ричард, каквото изпитвам и аз, изпитваш подобна привързаност и вярност към него… — Той вдигна ръце, а после ги отпусна, явно не успял да намери подходящите думи. — Не знам как да го кажа.

— Ти, Кара, аз… — всички обичаме Ричард, ако това се опитваш да ми кажеш.

— Да, основното е това. Не ми е останал никакъв спомен от Калан, но предполагам, че трябва да гледам на теб по същия начин, по който си мисля, че съм се отнасял към нея — като нещо повече от довереница, бореща се за същата кауза.

Ничи се почувства като ударена от гръм. Дори не посмя да се замисли за емоционалния заряд в думите му. С голямо усилие запази спокойствие и след като повдигна едната си вежда, накрая попита:

— За какво намекваш?

— Като Кара и Ричард аз започнах да си мисля много за теб, особено като имам предвид какво беше мнението ми за теб отначало. Както казах, започнах да изпитвам по-голямо доверие към теб… каквото бих изпитвал към една снаха.

Ничи преглътна, но не срещна погледа му.

— Благодаря ти, Зед. Като се има предвид откъде дойдох и какво мислех за себе си в началото, това означава много повече за мен, отколкото можеш да си представиш. Да могат хората искрено да… — Тя се прокашля и най-после го погледна в очите. Въпреки че беше останала поразена от думите му, тя не смяташе, че той наистина им придава такъв смисъл, а по-скоро гледа на тях като на предисловие към нещо важно. — Искаш да ми кажеш нещо ли?

— Научих някои други неща — кимна той. — Много тревожни неща. Не бих ги казал на никого другиго, но, как да кажа, освен самия Ричард няма никой друг, на когото да имам по-голямо доверие, отколкото на теб и на Кара. Вие двете се превърнахте в нещо повече от приятели в цялата тази работа. Само се опитвам да изразя пред теб колко много…

Когато той не се доизказа и погледна встрани, Ничи нежно сложи ръка на рамото му.

— Ние ще го върнем, Зед. Обещавам ти. Но ти си прав за това, което чувстваме към него. Ричард напълно промени живота ми. Ако има нещо, за което трябва да поговорим, бих искал да вярваш, че можеш да се довериш на Кара и на мен почти толкова, колкото и на Ричард. Мисля, че това искаше да кажеш, нали? Всички изпитваме едни и същи чувства към него й към нашата кауза… Аз… е… знаеш какво искам да кажа.

Страхувайки се, че е казала твърде много, Ничи почувства, че се изчервява.

— Това, което се опитвам да кажа — рече накрая Зед, — е, че се нуждая от помощта ви и искам да знаете какво означавате и двете за мен… и че никак не ми е лесно да разказвам за тези неща. През целия ми живот съм пазил тайни, защото е трябвало да бъдат пазени. Това не е много лесно, но така трябва. Обаче нещата се промениха и аз повече не мога да пазя някои неща, които знам, само за себе си. Сега от това зависят много повече неща от когато и да било.

Ничи кимна и зачака какво ще каже магьосникът.

— Знам, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да заслужа доверието ти.

Зед сви устни.

— Тази книга — „Книга на инверсията и двойствеността“, беше скрита на място, което само аз знаех, че съществува. Беше в катакомбите под Кулата.