Тери Гудкайнд - Призраци

— И аз мисля така — каза Ничи. — Работата е там, че намерихме информация от времето, когато се е водила Голямата война, според която някои магьосници са направили пет преписа на „книгата, която не бива да бъде преписвана“.

— И ти мислиш, че книгата, която не бива да бъде преписвана, е била „Книгата на преброените сенки“?

— Да. В една пророческа книга се казва: „Те ще треперят от страх пред стореното и ще хвърлят сянка върху ключа при костите, за да не се разбере, че само един е истинският ключ.“

Зед я зяпаше така, като че ли целият свят се разпадаше пред очите му.

— Свети духове! Това ми звучи като че ли е взето от „Небивалиците на Янкли“.

— Точно така. Работата е там — рече Ничи, — че всички преписи, с изключение на един, са фалшиви. Пет копия — четири фалшиви — едно истинско.

Зед притисна с ръка челото си. Ничи забеляза, че дишането му се е ускорило. Като че ли щеше.да припадне.

— Зед, какво има? Пръстите му трепереха.

— Знаеш ли, това, което каза за „Книгата на преброените сенки“, че може лесно да бъде открадната, съм си го мислил и аз, но някак не съм разсъждавал съзнателно върху тази възможност. Беше по-скоро нещо, стаено някъде в главата ми, но не излизаше на повърхността.

— Да — каза Ничи и търпеливо го изчака да продължи.

— Когато се сетих за „Книга за инверсията и двойствеността“, аз си спомних къде съм я виждал като момче — в катакомбите. Нужно ми беше да проверя това заклинание и затова, докато вие с Ричард бяхте в Народния дворец, отидох долу в катакомбите и я потърсих.

Още преди да го е изрекъл, Ничи вече знаеше какво ще каже.

— И докато търсех „Книга на инверсията и двойствеността“, намерих едно копие на „Книгата на преброените сенки“.

— „Те ще треперят от страх пред стореното и ще хвърлят сянка върху ключа при костите“ — повтори отново цитата тя.

Зед кимна.

— Никога не съм знаел, че съществува препис на тази книга. Бяха ме учили, че няма други копия. Бяха ме учили, че има само един екземпляр. Този факт сам по себе си ме убеди колко важна е тази книга. Но след като е била толкова важна, тогава защо не е била сложена на някое по-сигурно място? Този въпрос не преставаше да ме гложди. Това беше и една от причините, поради която се разгневих толкова много на Съвета, че бяха раздавали кутиите на Орден като подаръци или награди. Знаех колко опасни са тези кутии, но никой не искаше да ми повярва. Всички мислеха, че нещата, които им разправях, са само предразсъдъци или врели-некипели.

Част от причините, поради които никой не вярваше за истинската опасност, която представляваха кутиите, беше, че книгата, нужна за да се задействат кутиите, никога не беше намерена. Без книгата твърденията за кутиите бяха празни приказки. — Той посочи към книгата в ръката на Ничи. — Всъщност никой дори не е знаел заглавието на тази книга. То като че ли е на високо Д’харански. Ще ни трябва някой, който да ни го преведе.

— Аз мога да чета високо Д’харански — каза Ничи.

— Разбира се, че можеш — рече Зед с такъв вид, като че ли вече нищо не можеше да го изненада. — И какво означава това заглавие?

— „Книгата на живота“.

Лицето на Зед стана почти толкова бяло, колкото бялата му коса. Явно не се беше съвзел от шока.

— „Книгата на живота“ — повтори той и прекара уморено ръка през лицето си. — Какво подходящо заглавие. Силата на Орден идва от самия живот. Ако отвори нужната кутия, човек може да придобие силата на Орден, т.е. ще държи в ръцете си самия живот, ще властва над всички неща — и живи, и мъртви. Той ще има безусловна власт. Ако отвори погрешната кутия и магията го докопа — ще е мъртъв. С отварянето на погрешната кутия всяко живо същество ще се превърне в нищо. Това ще бъде краят на целия живот.

Магията на Орден е двойник на магията на самия живот и смъртта е част от всичко, което живее, така че магията на Орден е свързана със смъртта, както и с живота. А ключът е средство, чрез което може да се разбере коя кутия каква е. Човекът, който отвори кутиите, може да рискува, но ще постъпи много глупаво, ако го стори, без предварително да е използвал ключа и без да е сигурен коя кутия каква е.

— Ще постъпи глупаво — каза Ничи — като Сестрите на мрака, на които им е все едно дали ще отворят погрешната кутия, така ли?

Зед само я изгледа.

— И така, ти каза, че си намерил едно от копията — обади се накрая Кара, когато мълчанието на погълнатия от мислите си Зед се проточи.

На Ничи й олекна, че точно Кара го подтикна да продължи, защото виждаше, че той е изумен от мисълта какви ужасни събития могат да последват — събития, каквито тя вероятно не би могла да си представи.