Тери Гудкайнд - Призраци

Рейчъл хукна презглава. Отново хвана еленовите пътеки и понеже беше по-дребна, й беше по-лесно да върви по тях, отколкото би било на едър мъж. Имаше чувството, че я преследва цяла група главорези, преминаващи с трясък през храстите. Чуваше отдалеч как мъжът, когото бе цапардосала, все още сипе ругатни и призоваваше другарите си да я хванат.

След като неочаквано излезе на едно сечище, задъхана и почти без сили, тя видя, че някакви мъже й препречват пътя. Скочиха едновременно към нея.

Тя свърна встрани и побягна. Изглежда, войниците я заобикаляха от всички страни. Изпадна в паника, без да знае как да им се изплъзне.

Чу как един от мъжете падна. Не се обърна да погледне, а продължи да бяга. Чу ново падане, кратък вик, който заглъхна. Зачуди се дали докато тичаха с бясна скорост, не пропадаха в дупки или просто си изкълчваха глезените, като се спъваха в пълзящи растения.

И друг мъж изохка. Тя се спря и се обърна само колкото да хвърли бърз поглед. Не беше падане, нито изкълчен глезен. Беше предсмъртен стон. Тя облещи очи в почуда. Още един изквича, все едно го колеха жив.

Рейчъл се озадачи в каква гора е попаднала и какви чудовища са пуснати в нея.

Тя се обърна и хукна. Хванеха ли я, нямаше никакъв шанс. Не знаеше какво точно става, но първо трябваше да се погрижи да не я хванат, в противен случай щяха да й прережат гърлото, задето ги бе вкарала в неприятности.

Изведнъж трима мъже се хвърлиха от храсталака с яростни викове. Чу се кратък писък и Рейчъл побягна с всички сили, обзета от страх. Обаче онези бяха с по-дълги крака и почти я настигаха.

Единият се закова на място. Рейчъл погледна през рамо и видя как онзи превива гръб, сякаш от болка. После мярна желязо, стърчащо от гърдите му. Другите двама се обърнаха, изненадващо нападнати в гръб.

Когато прободеният с меч тръгна да пада, Рейчъл остана с отворена уста пред гледката, която се откри зад него.

Беше Чейс в цялото си великолепие.

Тя не можеше да разбере какво става.

Двамата мъже го нападнаха. Чейс отвърна с бързи мощни удари, поваляйки и двамата на земята с такава лекота, все едно отстранява буболечки, но в същия миг от гората изскочиха още мъже. Тя видя неколцина здравеняци от Императорския орден, които атакуваха по-грамадния дори от тях граничен надзирател.

Рейчъл дотича обратно, когато Чейс започна битка с всички мъже едновременно. Щом уби един от едната си страна, онзи от другата му страна използва възможността да го нападне. Рейчъл му подкоси краката в гръб. Чейс се извърна и го прониза, а после посрещна ожесточената атака на цяла група мъже, всеки от които ръмжеше от усилие да повали този самотен здравеняк. Те стискаха зъби и пъхтяха, докато се мъчеха да хванат ръцете на Чейс, за да могат другите да го намушкат.

Рейчъл драпаше към тях с всички сили, но без резултат.

Когато един от мъжете падна мъртъв, тя грабна ножа от ножницата на колана му и начаса намушка в краката един, който се канеше да нападне Чейс в гръб. Той извика и се обърна. Чейс се справи с него за секунди.

Внезапно настана тишина, нарушена единствено от тежкото дишане на Рейчъл и Чейс. Другите лежаха мъртви.

Рейчъл стоеше втренчена в Чейс. Не можеше да повярва на очите си. Боеше се, че той може да изчезне като призрак.

Сведе поглед към нея и на лицето му се изписа типичната му прелестна усмивка.

— Чейс, какво правиш тук?

— Дойдох да проверя дали си добре.

— Добре ли? Бях пленница в замъка. Мислех те за мъртъв. Трябваше да се освободя. Защо толкова се забави?

— Не исках да ти проваля постижението — сви рамене той. — Не се ли чувстваш по-добре, че свърши всичко сама?

— Ами — обърка се тя, — малко помощ щеше да ми дойде добре.

— Така ли? — Той сякаш не обърна внимание на оплакванията й. — Както изглежда, справила си се.

— Но ти не знаеш. Беше ужасно. Заключиха ме пак в клетката, слагаха ми метална скоба на езика, за да не мога да говоря.

Чейс я изгледа въпросително.

— Жалко, че не си взела със себе си този катинар за език. Вижда ми се полезен уред.

Рейчъл се ухили и го прегърна през кръста. Когато го срещна за първи път, тя можеше да го прегръща само през крака, защото му стигаше само до там.

Наслаждаваше на приятното чувство едрата му ръка да лежи на гърба й. Изведнъж сякаш всичко на този свят си дойде на мястото.

— Мислех, че си умрял — пророни тя и се разрида. Той разроши остриганата й коса.

— Не бих ти причинил това, малката ми. Обещах ти да се грижа за теб и държа на думата си.