Тери Гудкайнд - Уязвимата империя

— Въпросът е — продължаваше да реди Дженсън — как е възможно някой да успее да накара тези птици да кръжат над нас като лешояди над труп и по този начин да знае къде се намираме? — Тя се приведе още малко напред и зашепна по-тихо, за да не я чуе Ричард. — Може би са изпратени чрез магия да проследят точно определен човек.

Кара хвърли на Дженсън убийствен поглед. Калан се зачуди дали Морещицата би опердашила сестрата на Ричард, или би проявила несвойствена търпимост само защото девойката бе член на семейството на Господаря Рал. Разговори за магия, особено ако намекваха за потенциална опасност за Калан и Ричард, правеха Кара раздразнителна. Морещиците не познаваха страха от смъртта, но не си падаха по магията и не се срамуваха да покажат отношението си.

В известен смисъл враждебността към магията характеризираше същността и предназначението на Морещиците: те бяха единствените същества, способни да присвоят магията на родените с дарбата и да я използват за унищожението на пленниците си. При това бяха обучени да бъдат абсолютно безкомпромисни и жестоки в работата си. Ричард ги бе освободил от безумието на това задължение.

За Калан обаче беше очевидно, че ако тези соколи наистина ги преследваха, вероятно го правеха с помощта на някакъв вид магия. И въпросите, произтичащи от това предположение, не и даваха мира.

След като не получи отклик на казаното, Дженсън продължи:

— Защо мислите, че някой използва соколите, за да ви следи?

Калан изгледа изпод вежди младата жена.

— Намираме се в сърцето на Стария свят, Дженсън. Няма нищо изненадващо в това да бъдеш следен, когато вървиш по вражеска територия.

— Сигурно си права — призна Дженсън. — Просто си рекох, че вероятно зад това се крие още нещо. — Въпреки жегата тя потърка ръце, сякаш настигната от внезапна ледена тръпка. — Нямате представа колко силно желае да се добере до вас император Джаганг.

— Напротив, мисля, че сме съвсем наясно — усмихна се Калан като че на себе си.

Дженсън проследи с поглед как брат и пълни ведрата с вода от варелите, натоварени в каруцата. Ричард се наведе и подаде едното ведро на Фридрих. Наострили уши, конете също наблюдаваха действията им и с нетърпение очакваха живителната течност. Бети, която не изпускаше от очи двете сукалчета, също не би отказала малко водица. След като свърши с ведрата, Ричард напълни и меха си.

Дженсън поклати глава и отново погледна Калан в очите.

— Император Джаганг ме накара да мисля, че Ричард иска да ме убие. — Тя хвърли бърз поглед на мъжете, улисани всеки в своята работа, след което продължи: — Придружавах Джаганг, когато той нападна Ейдиндрил.

Сърцето на Калан скочи в гърлото, щом получи потвърждение от първа ръка, че свирепият властник е нападнал родния и град. Едва ли щеше да има сили да чуе отговора, но трябваше да зададе въпроса.

— Градът унищожен ли е?

След като Ричард бе заловен и отведен далеч от нея, Калан, неотлъчно следвана от Кара, поведе Д’Харанската армия срещу многочислените орди на Джаганг. Месеци наред Майката Изповедник и войските и водеха жестоки битки и бяха принудени да отстъпват през цялата територия на Средната земя.

По времето, когато изгубиха битката за Средната земя, тя не бе виждала Ричард вече повече от година; сякаш бе потънал в забвение. Когато най-сетне научиха къде е държан в плен, Калан и Кара препуснаха на юг към Стария свят и пристигнаха точно когато той подклаждаше огъня на революцията в родината на Джаганг.

Преди да тръгне, Калан евакуира всички от Ейдиндрил и Двореца на Изповедниците. В крайна сметка важен е животът на хората, а не едно или друго място.

— Изобщо не получи възможност да унищожи града — рече Дженсън. — Когато пристигна в Двореца на Изповедниците, император Джаганг беше решил, че ти и Ричард сте притиснати в ъгъла. Ала пред портата го чакаше набучената на кол глава на почитаемия духовен водач на императора — Брат Нарев. — Сниши глас многозначително. — Джаганг откри и бележката, съпровождаща главата.

Калан прекрасно си спомняше деня, в който Ричард изпрати на дълго пътешествие на север главата на този злодей заедно с придружаващата я бележка — и двете предназначени за Джаганг. „Поздрави от Ричард Рал“.

— Точно така — продължи Дженсън. — Не можете да си представите как се разгневи Джаганг. — Замълча многозначително, за да е сигурна, че Калан ще долови предупреждението в тона и. — Той е готов на всичко, за да се добере до тебе и Ричард.