Тери Гудкайнд - Уязвимата империя

Що се отнася до ограничените познания на Ричард в сферата на магията, мога да ти кажа, че понякога той проявява невежество в тъй прости неща, че направо не мога да повярвам и трябва да си повтарям, че е израсъл в несравнимо различна среда, без никой да му обясни каквото и да било за дарбата му. В това отношение се опитвам да бъда търпелива и да го насочвам по най-добрия възможен начин. Той приема с изключителна сериозност моите съвети.

В други случаи обаче подозирам, че прониква до толкова сложни нива на магията, каквито нито аз, нито който и да било друг на този свят е успял да прозре или дори да си представи. Там той трябва да се осланя единствено и само на себе си.

Животът на ужасно много добри хора зависи от това да не допускаме нелепи грешки, особено такива, които касаят магията. В качеството си на Майка Изповедник няма да допусна необмислени действия от каквото и да е естество да застрашат живота на тези хора. Сега разбра ли ме?

Калан сънуваше кошмари, породени от видените сцени на ужас и насилие, сънуваше жертвите, не можеше да се освободи от спомена за хората, допуснали елементарна грешка, за която бяха заплатили с живота си. Тя не бе много по-възрастна от Дженсън, но натрупаният опит надхвърляше всяко времево изражение.

Калан дръпна Дженсън за яката.

— Разбра ли ме?

Дженсън ококори очи и преглътна.

— Да, Майко Изповедник.

Погледът и най-сетне клюмна към земята. Едва тогава ръката на Калан се отпусна.

— ИМА ЛИ ГЛАДНИ? — провикна се Том към трите жени.

Ричард донесе фенер от каруцата и след като го запали с кремък, го постави на един равен камък. Огледа подозрително трите приближаващи жени, но размисли и не каза нищо.

Щом Калан се настани до Ричард, Том му предложи първото парче от голяма наденица. Ричард отказа, но Калан прие. Том отряза още две парчета за Кара и Фридрих.

Дженсън отскочи до каруцата и заровичка из раницата си. Калан предположи, че младата жена има нужда от минутка насаме, за да смели поетата информация. Калан бе наясно, че думите и са прозвучали доста стряскащо, ала не можеше да си позволи да залъгва сестрата на Ричард с благозвучни лъжи.

Успокоена от присъствието на господарката си, Бети се излегна в краката на петнистата червена кобила на Дженсън. Кобилата и козичката бяха първи приятелки. Другите два коня също се зарадваха на гостенката и проявиха жив интерес към двете мъничета, като не пропуснаха да ги обдушат хубавичко.

В ръката на Дженсън се появи парченце морков и Бети се втурна да го грабне. Опашчицата и се завъртя в нетърпеливо очакване. Конете изцвилиха и замятаха глави, надявайки се да не бъдат забравени. Всеки получи по парченце, гарнирано с погалване зад ушите.

Ако имаха огън, можеха да си сготвят яхния, ориз или фасул, да си опекат питка или може би да си сварят вкусна супа. Колкото и да беше гладна, Калан едва ли щеше да има сили да готви, така че се задоволи със сухоежбината, която имаха подръка. Дженсън извади от багажа си няколко парчета сушено месо и предложи на другите. Ричард отказа и на нея и предпочете да вечеря сухари, ядки и сушени плодове.

— Няма ли да хапнеш малко месо? — попита Дженсън, настанявайки се на завивката си срещу него. — Това няма да ти е достатъчно. Трябва ти калорична храна.

— Не ям месо. Откакто дарбата се съживи в мен, не понасям вкуса му.

Дженсън сбърчи нос и го изгледа смутено.

— Че откъде накъде дарбата ще ти пречи да ядеш месо?

Ричард полегна настрани и се подпря на лакът, погледът му инстинктивно обходи звездите, сякаш търсеше поточните думи, за да и обясни.

— Равновесието в природата — отвърна най-сетне — е състояние, зависещо от взаимодействието на всичко съществуващо. Ето ти най-простия пример — равновесието между хищници и плячка. Станат ли хищниците твърде много, ще изядат цялата плячка и дори да са били в разцвет, ще ги сполети глад, след което постепенно ще измрат.

Липсата на равновесие е пагубна както за хищника, така и за жертвата; светът ще приключи и за двамата. Те съществуват в равновесие, което постигат по съвсем естествен начин, като всеки се оставя на природата си да го ръководи.

При хората не е така. Ако не положим волево усилие, не е сигурно, че ще постигнем равновесието, нужно за оцеляването ни.

Ако искаме да оцелеем, трябва да се научим да използваме главите си, да мислим. Садим растения, ловуваме, за да се сдобием с кожи, които да ни стоплят, или отглеждаме овце и използваме вълната им, за да си оплетем дрехи. Учим се да си строим домове. Балансираме стойността на едно нещо с друго и търгуваме със стоки, за да разменим произведеното от нас с нещо, което ни е нужно и което е произвел, отгледал, построил, изтъкал или отстрелял някой друг.