Тери Гудкайнд - Уязвимата империя

— Наистина е така. Аз израснах в Еленовата гора, току до границата, но никога не се бях сблъсквал с магията. Е, може би с изключение на срещите ми с Чейс.

— Чейс ли? — попита Том.

— Един приятел — граничен надзирател. Горе-долу с твоя ръст, Том. Само че ти служиш на Господаря Рал, а той пазеше границата, по-скоро се грижеше да държи хората далеч от нея. Казвал ми е, че работата му е да не позволява на жертвите — т.е. на хората — да припарват дотам, за да не придобиват допълнителна сила съществата, които изплуват от периметъра и. Той работеше за поддържане на равновесието. — Ричард се усмихна на себе си. — Чейс не притежаваше дарбата, но често съм си мислел, че нещата, които съумяваше да направи, неминуемо са били свързани с магията.

— Прекарал съм в Д’Хара целия си живот — усмихна се в отговор Фридрих. — Когато бях малък, за мен пазителите на границата бяха герои, исках да стана като тях.

— И защо не го направи? — попита Ричард.

— По времето, когато издигнаха границата, бях съвсем малко момче — Фридрих се отнесе в спомена, после побърза да смени темата: — Колко ни остава да вървим през тази пустош, Господарю Рал?

Ричард погледна на изток, сякаш можеше да прозре в непрогледната нощ отвъд светлия кръг на фенера.

— Ако поддържаме досегашното темпо, след още няколко дни най-трудната част ще е зад гърба ни, така поне се надявам. Предстои ни по-каменист участък, ще започнат да се появяват скали, надигаме се към онази планинска верига в далечината. Пътуването ще е по-трудно, но поне като се изкачим малко по-нагоре, няма да е толкова горещо.

— Колко още имаме до онова нещо… дето Кара каза, че трябва да го докосна? — попита Дженсън.

— Не съм убеден, че идеята е добра — контрира я Ричард, вперил поглед в нея.

— Но нали натам сме тръгнали?

— Аха.

Дженсън гризна от парчето сушено месо.

— Какво е това, дето го е пипнала Кара? Двете с Калан явно нямат желание да ми кажат.

— Аз ги помолих да не ти казват — призна Ричард.

— Но защо? След като така или иначе ще го видим, защо не искаш да ми кажеш какво е?

— Защото не притежаваш дарбата — отвърна Ричард. — Не искам да влияя на преценката ти.

— Че какво значение има? — примигна Дженсън.

— Нямах време да преведа всичко, но доколкото разбрах от книгата, която Фридрих ми даде, дори онези, които не притежават дарбата, са дарени с искрица от нея. По този начин имат възможност да взаимодействат с магията по света — нещо като вродената ти способност да виждаш в цветове. Ти си родена с очи и като така можеш да видиш и да възприемеш дадена картина, макар да не притежаваш таланта да я създадеш.

Господарят Рал има само един наследник, роден с дарбата. Може да има и други деца, но се случва изключително рядко още някое от тях да притежава дарбата. Въпреки това тези други деца са дарени с една миниатюрна, почти невидима искрица от дарбата — както впрочем и всеки друг човек. Така да се каже, дори те виждат в цветове.

Според древната книга обаче понякога — изключително рядко — се случва дете на Господаря Рал да не притежава нито искрица от дарбата. Книгата нарича такива деца колони на Сътворението. Също както слепците по рождение няма как да видят цветовете, хората като теб не могат да възприемат магията.

В същото време това не е съвсем точно казано, защото при теб не става въпрос просто за невъзприемчивост към магията. За слепеца по рождение цветовете си съществуват — просто той не може да ги види. При тебе обаче проблемът не е в това, че не можеш да „видиш“ магията. За теб тя изобщо не съществува — няма я.

— Но как е възможно? — попита Дженсън.

— Нямам представа — увери я Ричард. — Когато предците ни са създавали връзката на Господаря Рал с народа на Д’Хара, тя е важала само за родения с дарбата наследник на Господаря Рал. Магията се нуждае от равновесие. Възможно е да са били принудени да действат по този начин, ощетявайки родените като теб, за да може създадената от тях магия да работи; вероятно не са си давали сметка за последствията и са създали равновесието неволно. Дженсън се прокашля.

— Какво ще стане ако… така де, ако някога и аз имам деца?

Ричард се вгледа в очите и болезнено дълго.

— Твоите деца ще бъдат като теб.

Дженсън се намести, ръцете и говореха красноречиво за нарушеното и емоционално равновесие.

— Дори ако евентуалният ми съпруг не е лишен от искрицата дарба? Ако е човек, способен да възприема цветовете, както се изрази ти? Дори тогава ли детето ми ще бъде като мен?