Тери Гудкайнд - Уязвимата империя

Балансираме нуждите си с познанията си за света. Балансираме желанията си с осъзнатия си интерес, а не с удовлетворяването на някакъв моментен импулс, понеже знаем, че от това зависи дългосрочното ни оцеляване. Взимаме дърва и кладем огън в огнището, за да се стоплим в зимната нощ, но колкото и да ни е студено, не трупаме подпалките на огромен куп, за да не подпалим цялата стая, след като се стоплим и заспим.

— От друга страна обаче, хората действат и водени от други подбуди — от тесногръд егоизъм, от алчност или жажда за власт. Отнемат живота на ближния си. — Дженсън вдигна ръка към мрака. — Вижте какво прави Императорският орден — при това успешно. Те не се занимават с предене на вълна, строене на домове или търговия. Те колят и бесят, за да завладяват нови територии. Получават всичко, което пожелаят.

— А ние им се опълчваме. Научили сме се да ценим живота, така че се борим за възраждането на разума. Ние постигаме равновесието.

Дженсън отметна кичур коса зад ухото си.

— И какво общо има всичко това с отказа ти да ядеш месо?

— Магьосниците също се стремят към равновесие вътре в себе си — налага се да намерят противовеса на дарбата си в нещата, които вършат. Аз се боря срещу злодеи като войниците от Императорския орден, които унищожават живота, понеже за тях той няма стойност, ала това ме принуждава да върша същите ужасни неща, като на свой ред унищожавам онова, което ценя най-високо — живота. Тъй като според дарбата ми е отредено да бъда воин, се смята, че въздържанието ми от ядене на месо уравновесява убийствата, които съм принуден да извършвам.

— Какво ще стане, ако хапнеш месо?

Калан знаеше, че Ричард има причина — заради предния ден — да се нуждае от постигане на равновесие чрез въздържание от месо.

— Прилошава ми дори само като си помисля за месо. Когато съм нямал избор, съм опитвал, но по принцип избягвам, доколкото е възможно. Магия, лишена от равновесие, води до ужасни последствия — спомни си примера с огъня.

Калан си помисли, че Ричард носи Меча на истината, който — вероятно — също се нуждаеше от равновесие за себе си. Ричард бе справедливо провъзгласен за Търсач на истината лично от Първия магьосник Зедикус Зу’л Зорандер — Зед, неговия дядо, човека, помогнал в отглеждането му и от когото Ричард бе наследил друга част от дарбата си. Дарбата на Ричард му бе предадена не само по бащина линия от династията Рал, но и откъм дядо му Зорандер. Това се казва равновесие.

Търсачите като него, получили титлата си по право, носеха един и същи меч от близо три хиляди години. Вероятно именно фактът, че Ричард разбираше така добре необходимостта от равновесие, му бе помогнал да оцелее в преживените трудности.

Замислена над чутото, Дженсън откъсна със зъби парченце сушено месо.

— Значи тъй като ти се налага да се биеш и понякога да убиваш, не можеш да ядеш месо, за да уравновесиш ужасното си деяние?

Ричард кимна, докато дъвчеше една сушена кайсия.

— Сигурно е ужасно да притежаваш дарбата — пророни Дженсън. — Да си раздиран от такава унищожителна сила, която изисква да и намериш някакъв противовес.

Тя отмести поглед от сивите очи на Ричард. Калан знаеше колко е трудно понякога да гледаш прямия му, проницателен поглед.

— Именно така се чувствах — рече той, — когато бях провъзгласен за Търсач и получих меча, а по-късно, когато разбрах, че притежавам дарбата, стана още по-зле. Не я исках, не исках онова, което може да прави тя, също както не исках и меча заради онова в мен, което си мислех, че не бива да изваждам наяве.

— Но сега вече не се противиш толкова срещу меча и срещу дарбата си, нали?

— Ти също имаш нож, който си използвала — наведе се към нея Ричард и протегна ръце. — Имаш и ръце. Нима ненавиждаш ножа или ръцете си?

— Разбира се, че не. Но какво общо има това с притежаването на дарбата?

— Дарбата е просто нещо, с което съм се родил, като това да се родиш мъж или жена, със сини, кафяви или зелени очи — или с две ръце. Не си мразя ръцете заради потенциалната възможност да удуша някого с тях. Мисълта ми е тази, която направлява действията на ръцете ми. Те не предприемат нищо сами; да разсъждаваш по този начин означава да пренебрегнеш същността на всяко едно нещо, неговата истинска природа. За да постигнеш равновесие, трябва да се научиш да познаваш природата на нещата — с други думи, да вникваш дълбоко във всичко.

Калан се запита защо тя, за разлика от Ричард, не бе почувствала необходимост от постигане на равновесие. Защо това бе тъй нужно за него, но не и за нея? Въпреки неустоимото и желание да си легне не можа да се въздържи: