Тери Гудкайнд - Уязвимата империя

Кара кимна с усмивка и се отправи към постелката си. Морещицата приемаше с готовност да участва във всеки заговор, имащ за цел удобството и безопасността на Господаря Рал.

Калан пак се прозя и се протегна, като в същото време си наложи да прогони съня от главата си, да се разбуди напълно. Махна кичур коса от лицето си и го отметна зад раменете, после огледа пустошта наоколо в търсене на каквато и да е нередност. Всичко извън бивака им бе тихо и неподвижно като смъртта. Назъбеният силует на далечните планини разсичаше хоризонта околовръст и закриваше отсек от трептящите звезди.

Калан внимателно огледа всички, за да е сигурна, че са тук и са добре. Кара бе заспала мигновено. Том лежеше от едната страна на конете, Фридрих — от другата. Дженсън се бе свила до Бети, но по неспокойните и движения и непрекъснатото въртене личеше, че не спи. Малките се бяха преместили и сега лежаха, забили главици в корема на майка си.

При поемането на всяка смяна Калан проявяваше особена бдителност. Това беше най-удобният момент за нападение; знаеше го от опит — бе организирала не една атака именно при смяна на часовите. Отстъпващите обикновено бяха уморени и вече си мислеха за други неща, включително как ще предадат поста на следващите. Те пък от своя страна още не се бяха събудили напълно и не бяха готови за внезапно нападение. Хората често се самозалъгваха с надеждата, че врагът няма да ги нападне, докато не са достатъчно добре подготвени, за да го посрещнат. Тези, които съумееха да се стегнат, ги чакаше победа. Невнимателните и разсеяните щеше да ги сполети загуба.

Калан се отправи към камара камъни недалече от Ричард. Качи се най-отгоре, за да има по-добра видимост към мъртвилото наоколо. Дори посред нощ грубият камък излъчваше тягостната жега от изминалия ден. Калан отметна назад запотен кичур коса и се размечта за лек полъх вятър. Беше се случвало зиме да измръзне до мозъка на костите си. Явно бе забравила какво е да изпитваш болезнен студ.

Малко след като Калан се настани, Дженсън стана от мястото си и тръгна към нея, като внимаваше да не събуди останалите.

— Имаш ли нещо против да постоя при теб? — попита тя, щом приближи.

— Разбира се, че не.

Дженсън се настани върху камъка до Калан, вдигна колене към тялото си и ги обви с ръце. Известно време остана безмълвна, вгледана в нощта.

— Съжалявам за преди малко, Калан. — Въпреки тъмнината Калан бе почти сигурна, че вижда нещастието, изписано на лицето на младата жена. — Не исках да ме сметнете за глупачка, която първо действа, после мисли. Никога не бих наранила когото и да било от вас.

— Знам, че не би го сторила съзнателно. Притеснява ме онова, което може да направиш, без да искаш.

Дженсън кимна.

— Струва ми се, че вече разбирам малко по-добре колко са заплетени нещата и колко са ограничени познанията ми. Обещавам ти, че няма да предприемам каквото и да било, без ти или Ричард да ми кажете.

Калан се усмихна и погали Дженсън по главата, придърпвайки я към себе си.

— Казах ти всичко онова, защото те обичам, Дженсън. — Прегърна я с една ръка. — Предполагам, че се тревожа за теб така, както Бети се безпокои за невинните си близнета, понеже знае какви опасности ги грозят, докато те самите нямат никаква представа.

Трябва да разбереш, че ако ходиш по тънък лед, няма никакво значение дали езерото е замръзнало от студ или вследствие на заклинание. Не знаеш ли къде стъпваш, образно казано, можеш да паднеш в студената мрачна прегръдка на смъртта. Не е важно откъде е дошъл ледът — смъртта си е смърт. Искам да кажа, че не е нужно да тръгваш по тънкия лед, ако нямаш наистина основателна причина да го правиш, понеже е твърде възможно това да ти коства живота.

— Но нали у мен няма нито искрица магия. Както се изрази Ричард, аз съм като слепец, който не вижда цветовете. Аз съм прекъснатата връзка във веригата на магията. Нима това не означава, че не мога да се забъркам в неприятности от такова естество?

— Ако някой бутне камък от висока скала и той те уцели, ще има ли значение дали го е катурнал овчар гегата си или го е изпратила чародейка посредством дарбата?

Гласът на Дженсън прозвуча притеснено.

— Разбрах те. Май никога не съм гледала на тези неща от такава гледна точка.

— Просто се опитвам да ти помогна, понеже знам колко е лесно човек да допусне грешка.

Дженсън се загледа в Калан за момент.

— Ти си наясно с магията. Що за грешка би могла да допуснеш?

— Каква ли не.