Александър Громов - Ватерлиния

— И трябва да има ред! — използва паузата, за да напомни за себе си Хипел, след което запелтечи: — А то какво става — аз искам партида сглобяеми влекачи, а те ми пращат плаваща нефтена платформа в комплект с геолог. За какво ми е на Капка нефтена платформа?! Пиша заявка за сто андроида, пробутват ми двайсетина дълбочинни пилоти, при това недоучили…

Никой не му обръщаше внимание.

— Благодаря ви — каза флаг-адмиралът, гледаше Шеленграм. — Продоволствието, затрудненията с вноса, всичко това ще бъде отчетено. Това е важно… Има ли нещо друго? С една дума, вие, като водещ експерт, можете да гарантирате решителен успех във войната, при минимални затруднения?

— Не — отвърна сухо Шеленграм. — Съвсем обратното. Гарантирам ви пълен провал.

Адмирал Мриш подскочи на стола си. Лицето му се покри с алени петна.

— Успокой се, Валдемар! — изпревари изблика му флаг-адмиралът. — Господин Шеленграм, бихте ли пояснили мисълта си? Ако правилно сме ви разбрали, вие не вярвате в успеха?

— Шикалкави, мда — произнесе със затворени очи господин Адмиралисимусът.

— Абсолютно не вярвам.

Хипел не успяваше да попие стичащата се по челото му пот. Останалите шестима гледаха Шеленграм — едни спокойно и очаквателно, другите — с възмущение и гняв. Като цицина. Като вредно насекомо, заслужаващо точно толкова внимание, колкото да бъде смачкано с подметка.

Шеленграм игнорира възмущението и си позволи достатъчно дълга пауза. Интересите на Федерацията, престижът на Земята… Акция на възмездие, решителна и безпощадна, оправдана от висшия закон на справедливостта… Тези типове са свикнали да се прикриват зад високопарни думи. Винаги го правят. Нима хората като цяло са толкова глупави, че не могат да забележат очевидното? Кой знае защо, само единици от тях разбират нещата ясно — интересите на Земята нямат много общо с интересите на тази петорка. Кои са те: хищници? Не, най-обикновени хора. Не са маниаци, нито злодеи, не са и опасни параноици. Негодници? О, не? Изкачете се на някой висок пост, от който хората в краката ви изглеждат като мравки, и тогава ги съдете… Земята е на тяхна страна. О, те са положили невероятни усилия, за да им позволят да играят вабанк — укрепвали са нужните връзки години наред, осигурили са си поддръжката на могъщи политически сили и търговски империи, едва ли са бъркали дори веднъж, използвали са влиянието си, за да изтикат нагоре подходящия човек, делили са незаконните доходи… И сега им позволяват да рискуват. Позволяват им да започнат война, вместо да бъде даден ход на проекта за космически свръхтерминал, а Капка да потъне в забрава. Позволяват им да вложат в предстоящата касапница повече средства, отколкото би струвал този свръхтерминал, да не говорим за такава дреболия като човешкия живот. Позволяват им да разделят и занапред една не особено перспективна, изцяло водна планета, само за да запазят Капка за себе си и да останат на власт…

Господи, колко само са ми омръзнали, помисли Шеленграм. Навсякъде и винаги едно и също — този безконечен и безсмислен бяг на хамстера в колелото. Гадове. Хора.

— Има сериозни основания да предполагаме — каза той, гледаше ги право в лицата, — че командването на зоните на Лигата и Унията разполага с тунелна бомба.

Много отдавна, след като човечеството веднъж вече едва не било изтрито от лицето на Земята в случайна катастрофа и постепенно възстановило числеността си дотолкова, че усвояването на близкия, а след това и далечния космос придобило практически смисъл, в просторите на Галактиката било открито явление колкото загадъчно, толкова и невероятно полезно: тунелната сингуларност. Откритието станало случайно — един експериментален субсветлинен кораб, тежко и неповратливо чудовище, чието име е забравено отдавна, извършвал изпитателен полет в далечните предели на Слънчевата система и внезапно и необяснимо изчезнал… и се появил, без никакви повреди, на двеста парсека от родното светило. С изплашен, но жив и здрав екипаж. С непроменени до грам горивни запаси. Със същата скорост. И нещо повече — след като се ориентирал в ситуацията, екипажът успял да снижи скоростта, да разчете точния маршрут и да върне кораба!

Едва ли вече има значение дали така е била открита тунелната сингуларност и първият (от вече стотината известни) стабилни субпространствени Канали — кратък път към звездите, уви, невинаги прокаран натам, накъдето бихме желали. Стотина години по-късно, когато тунелните полети вече били ежедневие, хората възприемали като нещо съвсем естествено рейсов маршрут от три-четири скока в Каналите, прекъсван от няколкоседмичен полет в обикновеното пространство, някъде през три спирални ръкава от крайната точка. Поне за известно време човечеството се радвало на плодовете на своето откритие. По принцип строителството на всепространствени кораби, индуциращи изкуствена сингуларна тръба, се смятало за възможно, но неоправдано икономически и затова го отложили за по-добри времена. Красива, но безперспективна идея.