Александър Громов - Ватерлиния

Сетне забрави напълно за Хипел.

Днес хлъзгавата слуз покриваше всичко: оребрената повърхност на наблюдателните и служебни тераси, стълбите на траповете, перилата. Върхът на Шамандурата бе обгърнат в плътен слоест облак, плосък и безкраен, покриващ вероятно половината Капка. Ръмеше. По-нагоре се появи влажен вятър, хвърляше в лицето му воден прашец. Морето беше бурно — към пет бала, не повече, металът вибрираше едва осезаемо под ударите на вълните. На около пет мили в източна посока внезапно към небето се издигна воден стълб, съвсем ясно различим, малко по-нататък още един и още един: придържайки се към установения график, в морето се приводняваха безпилотни „ютии“, същите, за които бе станало дума днес. Водната пелена поглъщаше звуците. Далече под него, край ватерлинията на Шамандурата, няколко влекача бавно отплаваха. Обикновено ежедневие, делова рутина…

Само дето съвсем скоро всичко ще се промени, помисли Шеленграм. Други варианти няма. Защо наистина ми трябваше да си надигам главата, дали само за да им разваля настроението? Да ги убеждаваш е безполезно, да ги унищожиш — безсмислено, ще дойдат други. Любомир Велич тържествено ще потвърди, че разузнаването не разполага със сведения за наличието у северните на тунелна бомба, нито че подозира нещо, което е невъзможно по принцип. И те ще се успокоят. А малко по-късно Шамандурата ще се превърне в място, което всеки с малко мозък в главата би желал да напусне незабавно, но преди това… Преди това ще започне онова, което е виждал десетки пъти: прегрупиране на силите, планиране и изпълнение, лъжи, на които никой не вярва, опит да се свие в юмрук тази жалка петорка, опит да се избавят от баласта, най-вече цивилния — едни колкото се може по-бързо ще отпратят към метрополията под най-благовидни предлози, на други ще намерят по-важна работа, а трети — но такива са малко, — за да не се размирисва, въобще няма да пипат… и между другото, не е зле да се занимаем с този експерт, Шеленграм — невероятно неприятен тип, господа, освен това знае много и не е от нашите… Вашето мнение? Ще разрешите ли на Велич да постави този досадник под специално наблюдение и при необходимост да вземе самостоятелни мерки? Така и смятах. А и да не му разрешите, Велич пак ще го направи…

— Само че ще си счупи зъбите — рече Шеленграм сред воя на вятъра.

Засмя се, изведнъж осъзнал какво го е накарало да запокити истината в лицата им. Опасенията за няколко десетки хиляди невинни души? Да, и това също. Макар че не то беше най-главното. По-скоро удоволствието, което изпита, като ги видя така изплашени. Да, заслужаваше си да рискува за това. Пък и спокойният живот му беше омръзнал.

Рев на сирена прекъсна смеха му. Шеленграм спря и погледна към океана. В далечината, където на вълните се поклащаха „ютии“ и накъдето бързаха влекачите, иззад размития хоризонт се надигаше гигантска вълна. Предупреждението за хидротрус, както винаги, дойде със закъснение… Хидротрус — явление рядко, почти необяснимо, за разлика от жълтия прилив, който можеше да се наблюдава с еднаква вероятност както в тропиците, така и тук, в умерените ширини… При слаб трус вълната не беше нищо особено… Шамандурата дори нямаше да я забележи, „ютиите“ също нямаше да пострадат, но виж, влекачите… Шеленграм виждаше как един по един се прекатурват през гребена на вълната. Май се размина… Не, последният се преобърна. Останалите бързаха на помощ… Все едно, от тук нищо не можеше да различи, щеше да разбере от сводната…

Вълната, както се очакваше, не излезе голяма — Шамандурата се разтресе, по металните стени премина протяжен стон. Изписука сигналът за отбой — значи хидротрусът е бил единичен, вдигнал, както винаги, само една пръстеновидна вълна. Понякога, много рядко, възникваше серия от трусове, още по-малко изучени, пораждащи вавилонско стълпотворение от вълни. За никого не беше тайна, че преди стотина години, след рекордни по сила трусове, на планетата е била засечена вълна с височина километър.

— Не искате да разберете — промърмори той, неспособен да се отърве от досадните мисли, — но да делите сте готови винаги…

За половин час изкачване до палуба Дзета–144 дрехите му успяха да подгизнат от влага. Шеленграм се преоблече, след което се спусна три нива по-ниско, в далеч по-глухия и непретенциозен сектор Гама, където посети една от скромните каюти. Когато излезе, беше пъхнал в ухото си миниатюрно топче със запис. Записаният разговор се беше състоял тази сутрин между Любомир Велич и неговия най-близък помощник подполковник Андерс и бе посветен изцяло на някакъв лейтенант Алвело от Четвърти патрулен отряд на граничната флотилия. Разговорът се оказа толкова интересен, че господин Шеленграм дори пропусна времето за обяд.