Александър Громов - Ватерлиния

Мриш изпръхтя.

— Разбира се, че абсолютно. Разберете най-сетне, през цялото това време сме били в плен на плесенясали догми. Повече от трийсет години! Заблужденията ни във войната, последвала Разделянето, са разбираеми и простими: в края на краищата ние сме се опитвали да си върнем отнетата собственост. И сме загубили. Само морската пехота е дала такива жертви, че се е наложило да й вдигнем отделен паметник. Никой даже и не е помислил да унищожи чуждите Шамандури с един удар, и трите едновременно, а и да е помислил, не сме разполагали с достатъчно средства. Сега вече ги имаме, нали?

— Мда — избоботи Адмиралисимусът.

— Северните също — посочи Монтегю.

— Има ли смисъл да припомням — обади се със самодоволна усмивка Риенци, — че сега нашата Шамандура не е просто терминал, а уникална по средствата си за защита и нападение плаваща крепост, принципно по-мощна от Шамандурите на северните. Няма съмнение, че можем да се защитим. Струва ми се, че нито ние, нито нашите предшественици, не са седели на тези постове със скръстени ръце.

— Северните също.

— Какво северните? — Мриш изсумтя презрително. — Уф, целият треперя от страх… Да не намеквате за тройния меморандум?

— И за него също.

Шеленграм си помисли, че Монтегю вероятно нарочно размахва червената кърпа пред муцуната на бика. Съвместният меморандум на администрациите на трите северни зони беше получен преди няколко дена и засега не бе отбелязан с каквато и да било официална реакция. Неофициални имаше колкото щеш, тъй като меморандумът заявяваше чудовищни претенции: с цел избягване в бъдеще на всякакви екваториални спорове и недоразумения между съществуващите неравни зони Капка да бъде разделена на четири ЕДНАКВИ зони — с граници по меридианите или съответстващи на проекцията върху сфера на ребрата на вписан тетраедър — с решение на международна конференция, която се предлагаше да бъде свикана в името на мира и добросъседството! Очевидната наглост на меморандума бе предизвикала изблик на тиха ярост из върховите ешелони на властта във Федеративната зона. Разправяха, че в този ден без никаква причина Мриш фраснал личния си адютант в зъбите. Той и сега се хвърли в бой:

— Северните, северните… Не зная какво мислите вие, но на мен ми писна да слушам за тях! Каквото и да стане, все това се приказва — северните, дъмпинговите тарифи на Независимите… А те, между другото, никога няма да се договорят за съвместни бойни действия, дай им само меморандуми да пишат. Казвам ви, да ударим по Шамандурите, а флотовете ще унищожим поединично и с това ще се реши. Главното е внезапност и решителност на нападението, или, ако желаете, отдавна заслужена акция на възмездие. За това стигат Ударният и Спомагателният флот, с поддръжка на авиацията, а граничната флотилия, нашият резерв, при нужда ще се справи със защитата на Шамандурата. Нека само Земята ни осигури външно прикритие, за да не може нито един чужд кораб да си подаде носа от Канала, а разгрома на противника на Капка аз ви го обещавам. Какво всъщност трябва да обсъждаме? Някакви меморандуми? Планът на кампанията отдавна е разработен и утвърден, въпросът е кога ще се събудим от дълбокия сън. Флотовете са готови за война, авиацията също, Шамандурата… Хипел, вас питам, подготвена ли е Шамандурата? Седнете де!

Контраадмирал Хипел, който тъкмо бе успял да надвие обилното количество пот, отново целият лъсна.

— Ъъъ… да, разбира се… тъй вярно… както беше заповядано…

— Така де. Повтарям — по-добър момент няма да има. Нали получихме гаранции от Земята?

— Хъм — рече Адмиралисимусът. — Мда.

— Тогава остават един голям и един малък проблем — ухили се Мриш. — Големият — да вземем решение. А малкият — да спечелим войната. Надявам се, че поне повод за започването й може да се намери?

— Мда — изломоти Адмиралисимусът. Шеленграм вече не се съмняваше, че не ги слуша.

— Разбира се — охотно разясни поредното междуметие флаг-адмиралът. — Например само преди три дни беше изваден от строя наш хранителен комбинат. Торпедна атака. Между другото, Монтегю, този камък е във вашата градина… Това е неоспорим повод за ултиматум на всяка от зоните и дори на трите едновременно.

„Стига да забравим, че северните имат не по-малко основания да се оплакват от нас — помисли си Шеленграм. — Едва ли са по-големи майстори в диверсиите“.

— Какъв ултиматум? — Мриш скочи от стола и го избута назад. — Вие какво, да не сте се побъркали? Че тогава по-добре направо да им обявим деня и часа на атаката и да приключим с това. Мирна конференция за прах в очите — това го разбирам…