Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Не знаеше какво да й каже. Страхуваше се, че звукът на гласа му ще я прогони. Дали да се извини? Може би е по-добре да не споменава нищо и да се надява, че е забравила? Както обикновено, той послуша инстинкта си и направи нещо съвсем различно.

— Явно си нямаш достатъчно коне в Айдъл ауър и си хвърлила око на моето скромно трио?

Със странен стон Кортни се обърна при звука на гласа му. Един поглед към лицето му — твърде кратък за съзнателна мисъл — издаде глада, болката в сърцето му и я тласна към него. Сет се втурна към Кортни и гостоприемните му ръце отново я обгърнаха.

Кортни не познаваше по-приятно чувство от това да се намира в прегръдките на Сет, от облекчението да я държи здраво и да усеща целувките му на устните си. След месеците, през които й липсваше и се чудеше къде е, след опасенията, че никога повече няма да я вземе в ръцете си, облекчението беше като непоносима болка.

— Сигурен ли си, че искаш да се върна? — промълви тихо тя.

— Абсолютно — прошепна дрезгаво Сет в ухото й, докато го изследваше с уста. — Още ли се страхуваш?

— Вцепенена съм.

Дълго време стояха безмълвно, загледани в конете. Нямаше нужда да говорят за миналото, защото наистина беше минало, а не част от живота им. Може би това, че тя носеше рокля, а Сет излезе без сако и вратовръзка, бе някаква поличба.

— Защо дойде тук? — попита той най-сетне.

— Тук се чувствам по-малко нещастна — отговори Кортни и го прегърна по-силно. — Айдъл ауър олицетворява всичко, което ни разделяше. Това е твое и тук винаги се чувствам по-близо до теб.

— Достатъчно близо, че да се омъжиш за мен?

Тя вдигна глава към него.

— Ако още ме искаш…

— Никога не съм спирал.

— След като си тръгна от мен на летището, не бях сигурна, че е така.

— А аз не бях сигурен, че ти ме искаш, не и след всичко, което ми наговори.

— Какво промени решението ти?

— Нищо. Просто винаги съм искал да се оженя за теб. А твоето?

— Осъзнах, че съм била по-щастлива, когато си имах проблеми, но ти идваше да ме видиш. Защо не се обади?

— Подвеждащото чувство за лична обида. Можеш да го наречеш и наранено его. Отначало се ядосвах, че отхвърляш помощта ми. Предполагам, че никога няма да разбера желанието ти сама да изплатиш дълговете. Не можех да проумея и защо след всичко, което направих за теб, не ми даваш приоритет. — Кортни се опита да протестира, но Сет я накара да млъкне с целувка. — После отидох в Кентъки, научих за наследството ти и реших, че си ме правила на глупак. След всичко, което ми каза на летището, не можех да допусна, че наистина си влюбена в мен. Трябваше ми малко време, преди да разбера какво съм направил самият аз.

— Не чак толкова, колкото на мен. Но вече всичко приключи. — Тя го погледна изпитателно. — Приключи, нали?

— Да — увери я Сет.

— Добре. Искам да ми помогнеш да намеря съсобственик за Гас. — Кортни усети, че Сет се стъписа, но продължи: — Всички ме побъркват заради него.

— Сигурна ли си, че искаш съсобственик?

— Разбира се.

Но Сет не пропусна да забележи моментното й колебание.

— Мисля, че все пак е по-добре да останеш единствен собственик — каза Сет, — въпреки че продължавам да настоявам, че трябва да го застраховаш.

— Вече го направих. Винаги съм знаела, че имаш право за това, но защо да не ми препоръчваш съсобственост?

— Защото е твой и не трябва да го делиш с никой друг. Бъди егоист! Остави за себе си цялото уважение, всичките пари и славата.

Кортни се засмя щастливо.

— Все пак си помисли за солидната комисионна, която губиш.

Току-що почувствал облекчение, Сет се стъписа отново и дори повече при тези думи.

— Съжалявам. Нямах предвид това…

— Кортни, искам да бъдеш сигурна, че женитбата ни няма нищо общо с Айдъл ауър или продажбата на коне. Няма да излезе нищо, ако си на мнение, че аз просто преследвам поредната комисионна.

— Сигурна съм. Беше само глупава шега. След като през цялото време непрекъснато те обвинявах, че се въртиш около мен само заради комисионните, мислех, че ще можем да се посмеем над това, че сега имаш шанса да ги получиш.

— Просто съм прекалено чувствителен на тази тема. Ще трябва да си намериш някой друг, който да се занимава с продажбата на конете ти.

— Имам по-добро предложение. Просто няма да ги продавам. — И двамата се засмяха.

Изведнъж изражението на Сет стана сериозно.

— Ще можем ли да започнем тук?

Кортни го наблюдаваше внимателно.

— Нали вече не се опасяваш, че за мен фермата е на първо място.