Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Времето, когато настояваше да бъде на първо място, а дори и единственото нещо в живота й, му се струваше толкова далечно. Сега би се съгласил да го допусне поне последен. Три месеца бе убеждавал себе си, че да имаш половин хляб, все пак е по-добре, отколкото изобщо да нямаш.

Тази жена те накара да забравиш голяма част от гордостта си, шепнеше му гласчето. Но Сет го успокояваше с фалшиви клетви. Точно това гласче го вкара в беля — първо му диктуваше, че Кортни ще оцени нещата, които прави за нея, а после я наричаше неблагодарница, когато тя отказа да приеме предложенията му да й помогне. Дълбоко в себе си Сет бе ръководен от ирационален злостен импулс. Толкова го заболя след Саратога, че позволи на гнева си да надделее. Нека да види какво ще й бъде без мен, мислеше той, и ще промени отношението си.

Очакваше да го посрещне със сърдечно добре дошъл, когато се върна в Кентъки. Писмото на Клей го смути, но само за миг, беше нищо в сравнение с шока да разбере, че Кортни се къпе в пари, а Айдъл ауър процъфтява. Натрапчивият гласец му крещеше, че го е правила на глупак, че го е карала да преодолява препятствие след препятствие, знаейки, че би могла да има парите само ако вдигне телефона. Сигурно ти се е подигравала през цялото време, казваше гласчето, и е била доволна да види на какво може да подтикне един зрял мъж.

Беше отпътувал отново за Англия, изпълнен с гняв, който не се бе уталожил, когато се срещнаха на летището Хийтроу. Стотици хора стояха втренчени в тях, докато двамата си крещяха с всичка сила в средата на най-пълната зала по време на най-натоварената част на деня. Можехте да водите дебатите си и пред микрофоните на Би Би Си, шепнеше гласчето. Тогава съвсем щеше да те довърши.

Сет послуша гласчето и тръгна към самолета си. Продължи да му вярва още две седмици, но после го обхванаха първите съмнения. Гласчето още крещеше, дори по-силно, но Сет не можеше да забрави завинаги думите на Кортни и веднъж си позволи да се замисли над тях и да преоцени действията си. Оттогава гласчето така се разбесня, че Сет би го унищожил със собствените си ръце, ако само можеше да се докопа до него. Фактът, че гласчето беше част от самия Сет, по никакъв начин не облекчаваше положението.

Той знаеше, че наистина е виновен за всяко от нещата, в които го обвиняваше Кортни. Беше дори по-лошо. Сет оправдаваше постъпките си с егоистичното убеждение, че помага на жената, която обича. Не разбираше какво прави, дори когато тя му го изтъкваше, а това бе доста често. Себично чудовище… Чудеше се дали и Синтия го напусна по същата причина. Може би щеше да е по-добре, ако му го бе казала, макар да се съмняваше, че щеше да разбере думите й. Нуждаеше се от здрава броня от самоувереност, агресивност и непоклатимо добродушие, за да бъде добър търговец, и през последните няколко месеца бе свършил страхотна работа. Но същите характеристики го разделяха от най-скъпото му същество — Кортни.

Ядосан, той се изправи и отиде до прозореца. Не знаеше защо бе дошъл във фермата. Тя олицетворяваше толкова много неща, които му изглеждаха маловажни в момента, но му даваше усещането за спокойствие, което не бе изпитвал през последните месеци. Някак си го караше да се чувства по-близо до Кортни. Единствено тук можеше да вярва, че някой ден отново ще я спечели.

Не знаеше защо си мисли, че ще успее да я върне. След начина, по който се държа на аерогарата, тя сигурно не искаше да го вижда повече, независимо от това, което каза Марша. О, да, Марша му обеща да гние в ада повече от веднъж. Това бе причината да се върне в Кентъки първия път. Тя убеждаваше Сет, че Кортни го издирва, но когато се прибра, не намери нови съобщения от любимата. Марша настояваше, че Кортни още го обича, но той се съмняваше. Никой не бе изоставял Марша в средата на летището унизена и захвърлена.

С крайчеца на окото си Сет забеляза, че някой се движи надолу към пасбището. По дяволите, невъзможно бе се държат туристите надалеч от фермите, но Сет не можеше да си обясни защо някой ще идва е неговата. Тук нямаше известни коне, нито пък земята му се ползваше с популярност в бранша.

Това е Кортни, изкрещя съзнанието му. Но какво прави тук? Мислите му не можеха да подскажат на Сет какво да предприеме, но тялото му нямаше съмнения. В миг той се измъкна от къщата и хукна към пасбището. Забави крачка едва когато наближи Кортни.

Тя явно бе потънала в мисли и не усети, че някой се е приближил, беше изцяло погълната от конете. Странно защо му се стори, че е съвсем естествено да я намери тук. Не осъзнаваше колко е копнял за нея досега. Бе взел решение никога повече да не й позволи да си тръгне.