Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

— Какво искаш?

— Да те видя. Каза ми да се обадя. Звънях дузина пъти, но ти не ме потърси.

— Не ти ли стигна, че ме направи на глупак пред половината коневъди в Америка? Защо изкрещя името ми — за майтап или за да бъдеш сигурна, че повече няма да мога да покажа лицето си и в Англия?

— Трябваше да те видя. Защо не отговори на обажданията ми? Защо се криеш от мен? — Изобщо не забелязваше ядосаните хора, които крещяха около тях, защото двамата стояха в средата на най-натоварения коридор на летище Хийтроу и блокираха движението. Всичко, което виждаше, бе Сет и гнева в очите му.

— Защо да го правя? Ти ясно ми даде да разбера какво е мястото ми в твоя живот.

— Сгреших. И вече осъзнах това. Обичам те, Сет!

— Ти нямаш нужда от мен.

— Напротив, имам. Мислех, че нямам, но и за това съм бъркала. Смятах, че всичко на този свят, включително и самата аз, е по-маловажно от фермата, но сега разбрах, че не е така. Ти си най-значимото нещо в живота ми, Сет. Искам да бъда с теб. Искам да стана твоя жена.

— Само преди седмица аз искрено вярвах — силно се надявах, — че ще вземеш такова решение.

— Взех го много отдавна — погледна го Кортни с разкаяние, — в мига, в който си тръгна. Разбрах, че не мога да изпитвам истинска радост, когато теб те няма наоколо. Не ме впечатляваха дори победите на Гас, не и както тази в Млади надежди. Фермата е важна за мен, Сет. Тя е в кръвта ми и сигурно винаги ще бъде. Айдъл ауър е моето наследство, но вече не е център на живота ми и никога повече няма да бъде… — Внезапно Кортни млъкна. — Преди седмица? Какво се е случило преди седмица?

— Отидох в Кентъки — каза Сет, блясъкът в очите му стана по-силен. — Мислех, че всички тези обаждания означават, че най-сетне си променила отношението си. Всъщност надявах се да е така. Но тъкмо преди да замина, получих официално писмо от Клей, в което ми съобщаваше, че ангажиментите ми по отношение на твоите дългове отпадат, защото си изплатила всичко. Бях объркан и се отбих в офиса на Клей, преди да дойда в Айдъл ауър. Добре, че го направих. Така си спестих труда да се превърна в най-големия глупак, освен това новата картина ми подсказа, че нещо се е променило.

— За какво говориш? — попита Кортни озадачена.

— За баща ти и проклетите му милиони, Кортни. Защо не ми каза?

— Не знаех, искам да кажа, знаех, но не знаех.

— Тази загадъчна реплика може да изразява точно това, което имаш предвид, но аз нямам никаква идея за какво, по дяволите, говориш.

— Не знаех нищо за него. Като всички останали и аз си мислех, че е мъртъв. Едва преди смъртта си дядо ми ми каза, че е жив и че мога да му се обадя, ако имам нужда от пари.

— Каза ли ти колко?

— Поне петнадесет милиона.

Погледът на Сет би могъл да смрази и изригващ вулкан.

— Значи ти ме остави да обиколя половин Кентъки, за да намеря клиенти за проклетата ти ферма, да си напрягам мозъка в търсене на начин да ти помогна да се справиш с дълговете, да докажа на всеки Том, Дик и Хари, че съм лудо влюбен в теб, като през цялото това време си седеше в огромната си къща и ми демонстрираше бедност и непоклатим дух, казваше, че животът ти е посветен на фермата и нейното възстановяване, а всичко друго остава на заден план, обясняваше колко се страхуваш от любовта и се чувстваш недостойна…

— Сет, моля те…

— Остави ме да дрънкам глупости за силния ти дух, който не се пречупва дори пред непреодолими препятствия, за куража ти за твоето сърце; и през цялото време си знаела, че стига да позвъниш на татенцето си, всичките пари, от които имаш нужда, ще потекат през телефонната слушалка. Сигурно доста си се забавлявала да ме гледаш как се правя на танцуваща мечка. Нали така ме нарече — голямо мече играчка?

— Сет, моля те, изобщо не е така!

— А как е тогава? Говориш ми така, сякаш не виждам фактите.

— Вярно е, знаех, че мога да се обадя на баща ми, ако съвсем закъсам, но е вярно и другото. Исках да се справя с всичко сама, без ничия помощ.

— Но защо не ми каза? Защо ме остави да се правя на глупак?

— Не можех, не исках никой да знае. Но ти казах да не ми помагаш, защото мога да се справя сама.

— Да ми кажеш, че можеш да се справиш и сама, при положение че в цял Лексингтън няма човек, който да вярва, че би могла да изкараш дори само до края на годината, не е същото, като да обясниш, че имаш тъпкан с пари баща, който е готов да ти изпрати петнадесет милиона, когато решиш да вдигнеш телефона.

— Ако толкова държиш да цитираш цифри, поне бъди точен. След като бъдат платени данъците, ще получа деветдесет и един милиона.