Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Сет пребледня.

— Господи, а аз се осмелявах да мисля, че се нуждаеш от помощта ми, за да избягаш от коварния капан на Фланъри. Сега разбирам защо си рискувала нищожната сума от двеста хиляди. А като си помисля и колко работих върху сделката… Никога не съм подготвял нещо толкова сложно, а щеше да бъде и сполучливо, но ти, разбира се, нямаше намерения да допуснеш осъществяването й, не и с всичките тези милиони в ръцете си.

— Сет, не беше така!

— Чудя се дори защо се занимаваш с Гас. Освен ако не е добър колкото Секретариат, той никога няма да струва и на половината на твоето състояние.

— Спри — изкрещя тя, без да забелязва, че спира движението за втори път в рамките на един час. — Опитах се да се свържа с баща ми, но не можах. Не бях планирала да отменям продажбата, просто така се получи.

— Ти си като ветропоказател, който се мести с всеки полъх на бриза.

— Грешката си беше твоя — продължи да крещи Кортни. Натрупаният в нея гняв изригна. — Никога не съм искала да идваш във фермата. Никога не съм те молила да продадеш Гас, да ми търсиш наематели или да ми израждаш жребчетата, да ми показваш проклетата си ферма или да преподписваш дълговете ми, да се влюбваш в мен или да ме караш аз да се влюбя в теб, да правиш любов с мен или каквото и да било друго от това, което непрекъснато вършиш. Но ти не ме слушаше! Винаги знаеше повече от мен. Пренебрегваше причините, които ти посочвах, без да си задаваш въпроса дали случайно нямам и други лични основания за действията си.

— Никога не си се вслушвала истински в това, което те съветвах. Дори когато организирах за теб най-добрата сделка в цял Кийнланд, ти я провали, защото не можеше да допуснеш, че съм прав. Толкова чудно ли ти се вижда, че се съпротивлявах срещу това да ме водиш за носа накъдето си поискаш?

— Не ме разбра, а и не се опитваш, Сет. Ти не знаеш какво е да не бъдеш обичан от никого, защото си известен и преуспяващ. Баща ти може и да е изгубил фермата си, но остатъкът от живота ти е поредица от успехи. Аз бях изоставена от родителите си на четиригодишна възраст, купена от дядо ми, който е бил ръководен от омразата към сина си, и обременена с огромна ферма, солидни дългове и още по-голямо чувство за вина. Понякога бях безсилна да направя нещо повече от това да посрещна следващия ден. Но ти никога няма да ме разбереш, не и с твоето мъжко превъзходство… Какво, по дяволите, беше това, в което се влюби, Сет? Идеята да изпълняваш ролята на сър Галахад за своята тъгуваща лейди Гуинивер или моето преизпълнено с желание тяло? Сигурно не си обичал нещастната трепереща глупачка вътре в мен. Изобщо не я харесваше.

— Влюбих се в нещо, което мислих, че съществува в теб, но разбрах, че е било илюзия.

— Сет, погледни ме, наистина ме погледни! Наистина ли ме виждаш?

— Не знам коя си. Може и да си се преборила със страховете и да си оставила ангажиментите ти да си почиват, но си убила и момичето, което познавах. Трябва да вървя, Кортни. Ще изтърва самолета си.

— Ще се върнеш ли? Не искаш ли поне да си дадеш шанса да ме опознаеш?

— Не знам, вече не знам нищо…

Кортни бе свела глава, неспособна да срещне непоколебимия му поглед.

— Никога нямаше да се обадя на баща ми, ако не беше ти. Събрах куража да направя това едва когато разбрах, че мога да те загубя. Никога не съм предполагала, че по такъв начин ще те отблъсна. Моля те, Сет…

Но когато вдигна поглед, той беше изчезнал, сякаш земята под краката му се бе разтворила и го беше погълнала.

Кортни се опита да се съсредоточи върху настоящето, вместо да мисли за миналото или за бъдещето. Беше се скрила в библиотеката, за пръв път бягаше от изключителния успех на Гас. Преди четири дни бе спечелил състезанието за купата на коневъдите в неговата възрастова група и Тед вече бе получил две обаждания за съсобственост за суми, надвишаващи петнадесет милиона. Жената на баща му — красива японка — бе прекарала една седмица в Айдъл ауър и много от неяснотите на отминалите двадесет години се изясниха. Беше невъзможно да наваксат цялото изгубено време, но Кацуо Клонингер покани Кортни да я посети в Хонконг следващата година, след Тройната корона.

— След напрежението през последните седмици имаш нужда от дълга почивка, далеч от всички, които искат да споделят успеха ти, а нямат никакъв принос за него.

Но в мислите си Кортни непрекъснато се връщаше към Сет — след онази ужасна нощ на летището в Лондон рядко обръщаше внимание на нещо друго, чудеше се дали той ще поиска някога да сподели успеха й. Беше направил много за постигането му, но, както изглежда, те намираха повече щастие в провалите, отколкото в успеха.