Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

— Искаше ли да забременееш?

— Недей да говориш като ужасна глупачка. Бях достатъчно лекомислена да повярвам на свекърва ми, че докато кърми, жената не може да забременее. Добре де, ако този път е момче, поне ще имам ужасния късмет някой да се грижи за мен. — Тя погледна Кортни изпитателно.

— Нима моето жизнерадостно бърборене не може да разсее тъгата ти?

Кортни поклати глава с тъжна усмивка.

— Страхувам се, че е така. Не искам да си мислиш, че не се радвам да те видя, просто отчаяно желая да намеря Сет.

— А този ужасен простак е изчезнал някъде между Англия и Русия и няма намерения да се появява, докато не претърсиш всичко.

— Така изглежда. Каза ми да му се обадя, когато реша, но как бих могла да направя това, при положение че не мога да го намеря?

— Взе ми думите от устата. Но със сигурност той скоро ще осъзнае, че не си пропътувала целия път до Англия само за да го отхвърлиш още веднъж.

— След като го отхвърлях почти цяла година, може да е решил, че ми е станало навик.

— Големите търгове скоро ще приключат, така че трябва да се появи. Обещавам да го издиря и директно да ти го изпратя. А сега, преди да успееш да закъснееш за самолета, набързо ми разкажи за баща си. Джералд казва, че определено се къпе в пари.

— Трябваше да видиш Тед, когато му съобщих, че можем да изхарчим всичките тези милиони за фермата. Започна да танцува на бюрото си. Говоря буквално. Още не се бе опомнил напълно, когато заминавах.

— Значи вече нямаш дългове и си тъпкана с пари.

— Така излиза.

— Бедното богато момиче, а?

— Знам, че звучи банално, но бях по-щастлива, докато дълговете бяха на главата ми, а Сет всеки ден идваше във фермата. Изплатих всичко до последния цент, обнових Айдъл ауър, а сега подготвям конюшните за кобилите, които смятам да купя следващата година. Гас печели всички състезания и от ден на ден става по-добър. Сякаш мечтите ми са се сбъднали. Това е повече от всичко, на което бих могла да се надявам, а в същото време аз мога да мисля само за Сет.

Кортни направи безуспешен опит да спре сълзите си.

— Защо не отговаря на обажданията ми? Мислех, че го прави, защото още ме обича, но вече не съм сигурна.

— Не знам, макар че бих искала. Ще му дам да се разбере на това ужасно чудовище, когато го видя, но съм уверена, че скоро ще ти звънне. Убедена съм.

Но докато се движеше към летището няколко часа по-късно, Кортни не можа да намери причина, която да накара Сет да премисли. По погледите, които си разменяха Джералд и Марша, тя разбра, че двамата също не вярваха, че ще го направи.

Не му бе демонстрирала нито остър ум, нито пък особена интелигентност. Всъщност беше готова да признае, че се е държала като абсолютна глупачка, но Сет поне й дължеше шанса да му каже, че наистина е сгрешила. Беше й казал да се обади. Е, тя похарчи хиляди долари, за да звъни из целия свят, да се прави на глупачка и да става обект на съжаление, а той изобщо не си правеше труда да вдигне телефона. Най-малкото, което можеше да направи, бе да каже, че още е ядосан и не иска да го безпокои точно сега.

Или когато и да било.

Кортни не бе сигурна, че да не знае дали някога ще се върне, не е също толкова лошо, колкото да е убедена, че никога няма да го направи. Така или иначе, не би могла да бъде по-нещастна, отколкото в момента.

Изведнъж погледът на Кортни се спря върху гърба на мъж, който бе на около петдесет ярда пред нея, и тя изгуби способността си да мисли. Знаеше, че това е Сет. Не спираше да си повтаря, че шансовете да го срещне на аерогарата са минимални и че е почти невъзможно да разпознаеш някого в гръб. Въпреки всичко знаеше, че е Сет. Забравила за шокираните погледи и студеното негодувание на хората, Кортни ги разблъска и започна да тича през тълпата, като го викаше по име. Единствената мисъл в главата й бе, че Сет се отдалечава от нея и ако не го настигне скоро, той може да изчезне завинаги.

Приближаваше се, но тълпата между двамата ставаше все по-гъста. Не след дълго достигна място, където пътниците от два различни самолета чакаха да се качат, и Кортни бе сигурна, че никога няма да успее да се промъкне между купчините багаж и натрупаните хора. Отчаяна, тя почти изкрещя името му.

Половината глави се обърнаха към нея, но на Кортни не й пукаше. Един от всички бе Сет. В целия свят нямаше втори толкова огромен, толкова безупречно облечен и втренчен в очите й с такъв студен гняв. Стъпките й станаха по-бавни, когато го наближи. Погледът му не бе заменен от топла усмивка, след като я бе познал, нито пък ръцете му се разтвориха, за да я прегърнат. Кортни се почувства така, сякаш се е изправила срещу айсберг.