Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Беше й го казал, за да има от кого да намери пари, за да спаси Айдъл ауър. Мислил е, че тя няма да може да се справи сама. Очаквал е да се провали.

Вълна от гняв, какъвто не бе изпитвала никога, обля Кортни. Беше оставила Сет да си тръгне заради фермата на дядо й. Нямаше вест от него, откакто я остави в онзи клуб в Саратога. Беше сигурна, че ще й позвъни преди края на първата седмица, но когато започна втората и той все още не се бе обадил, Кортни го потърси в офиса му. Секретарката каза, че Сет го няма и обеща да му предаде, че го е търсила. Но той пак не се обади. Тед не бе говорил с него, а Клей не знаеше нищо за програмата му.

Кортни си спомни всичко, което Сет бе направил за нея, и колко пъти тя се бе отнасяла неблагодарно или направо бе отхвърляла помощта му. Най-сетне осъзна, че й е помогнал да запази гордостта си, че е допринесъл тя сама да си извоюва място в обществото, а не е градил кариерата й вместо нея. Може и да не бе правил това, което тя искаше, но поне вършеше това, което според него е било най-добро за Кортни.

Тормозеше я и споменът за малката му ферма. Само като си помислеше какво означава Айдъл ауър за нея, можеше да си представи какво бе за него да направи първите стъпки към възстановяването на мястото, където се бе родил и израснал. А тя непрекъснато го обвиняваше, че не иска да се занимава с коне, освен по линия на продажбата им. Това беше все едно да каже, че тя не обича да отглежда коне, защото предпочита те да се надбягват, или обратното, с други думи — абсолютна глупост. Нима не можеше да прозре, че същото се отнася и за Сет?

Отчаяно искаше да го види, да бъде в ръцете му.

Когато отмина и втората седмица и от Сет още нямаше вест, Кортни отново се обади на секретарката, но тя пак не успя да й помогне. След третото обаждане й каза, че според нея Сет е в Европа. Когато Кортни чу, че е бил в Кентъки за търговете през септември, разбра, че секретарката умишлено не й дава информация.

Сет нямаше да й се обади.

Шокът беше опустошителен.

Отново стоеше до оградата и наблюдаваше жребчетата — май през последните дни прекарваше цялото си време по този начин, когато пристигна Джералд Рибсдейл. Не го бе виждала след Саратога. Понеже не бе послушала съвета му, не изгаряше от нетърпение да го види.

— Мислех, че ще бъде добре да мина да се сбогуваме преди да отлетя. — Изгледа я внимателно. — Не бих казал, че видът ти е ужасно по-щастлив от този на Сет последния път, когато го видях.

Джералд имаше навика да минава направо към същността на нещата. Затова почти винаги, когато отвореше уста, предизвикваше шок.

— Имахме малки разногласия — смотолеви Кортни сконфузено.

— Съдейки по вида ти, трябва да са били ужасно големи.

Явно английският финес беше дотук. Джералд стана почти толкова деликатен, колкото удар в челюстта.

— Просто бяхме на различни мнения.

— Сигурно отново си го обсипвала с приятни епитети, защото се е опитал да ти помогне да възстановиш ужасната си ферма.

Кортни преглътна с негодувание, но нямаше какво да каже.

— Би трябвало да се радваш, че е проявил интерес към това обременяващо нещо. Ако имах такова в Англия, не бих знаел какво да правя с него.

— Може би да зарежеш ужасната ферма заради ужасните данъци — процеди Кортни.

Джералд се засмя.

— Марша ми каза, че си доста твърдоглава. Чия е идеята за тази огромна ферма? Сигурно твоя…

— Не. На дядо ми.

— Все тая. Наследените ужасни баронски имения са толкова потискащи. Повярвай ми, след като се мъчих с едно цели пет години, знам за какво става въпрос. Трябваше да продам ужасното нещо още в деня, когато навърших пълнолетие. С Марша щяхме да се чувстваме значително по-добре в някоя елегантна къщичка, отколкото в това огромно място, изпълнено с униние и портрети на прародителите. О, ти сигурно не искаш да слушаш за моите проблеми. Само запомни, че никой от нас не може да извърви сам пътя на ужасния живот, и колкото по-скоро го разберем, толкова по-добре за нас самите, а да не говорим за тези, които обичаме.

Беше прям като прокурор, но щом се опомни от шока на тази брутална искреност, Кортни забеляза загрижеността в очите му. Явно цялото му несвързано бърборене изобщо не беше безсмислено. Нищо чудно, че Марша се бе влюбила в него.

— Обади ли се на баща си?

Погледът на Кортни не трепна.

— Въпреки всичко, не си. Още една грешка, също като това, че разкара Сет. Звънни му.

— На кого от двамата?

— И на двамата.

Кортни отново се обади в офиса на Сет и секретарката му най-сетне знаеше къде е. Беше заминал за Европа за големите търгове и щял да се върне след два месеца.