Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

— С Бари сме на едно мнение, че трябва да насрочим продажбата за деня след надбягването за млади жребци — каза Сет седмица по-късно. — Можем да го закараме в Саратога. Всички купувачи ще бъдат там за търга. Не би могло да има по-добро стечение на обстоятелствата.

— Сериозно ти казвам, че няма да продам повече от двадесет и пет процента.

— Както се очертават нещата, няма да се наложи да го правиш.

Две седмици по-късно Кортни стоеше на мястото, отредено за победителя, и приемаше поздравления за лесната победа на Гас в надбягването за млади жребци. Още преди тя да си тръгне, телевизионният журналист започна да говори за евентуалния сблъсък между Гас и Гордостта на Фланъри през следващия месец в състезанието Млади надежди.

— Винаги сме знаели, че е добър кон — каза Кортни на журналиста, — просто до днес не знаехме колко е добър.

— Треньорът ми каза, че ще се надбягва и в Млади надежди. Знаете, че и конят на Фланъри ще участва. Досега не е имало жребец, който на финала да е по-малко от пет стъпки след него.

— Очакваме срещата с коня на Фланъри — отговори Бари, защото думите заседнаха в гърлото на Кортни.

— Той и дядо ми се конкурираха на приятелски начала в продължение на години — успя да изрече Кортни. — Смятам да продължа традицията.

— Насрочен е за десети — съобщи й Сет по телефона. Беше прелетял над цялата страна.

Кортни би дала половината от печалбата на Гас, за да бъде в прегръдките му.

— Ще дойда.

— Виждам, че предния ден ще се надбягва в Саратога спешъл.

— Решихме, че му трябва още състезателен опит, за да е готов за Млади надежди. Кои са купувачите?

— Не ги познаваш — рече Сет, — но не съм поканил никого, който не би се съгласил ти да имаш пълен контрол. Казал съм на всеки един от тях, че всичко, което купуват, е честта да плащат една четвърт от сметките му и да стоят до теб на мястото, отредено за победителя. Ще се изненадаш какъв стимул се оказа това. Липсваш ми.

И ти на мен — промълви Кортни. — Знаеш, че не мислех нито едно от нещата, които ти наговорих, нали?

— Никога не е било иначе. Просто мислех, че езикът е малко шокиращ.

— Мога да започна да употребявам ужасно като Марша.

— Повече ми харесва като ругаеш на английски. Иначе как си? Репортерите още ли те притесняват?

— Не ме последваха в Лексингтън — каза тя и направи пауза. — Ще пристигна преди състезанието. Ти ще бъдеш ли там?

— Не по-рано от десети сутринта. Запази обяда за мен.

— Привилегии за победителя?

— Нещо такова.

Но Кортни не се чувстваше като победител. Беше внесла печалбата на Гас в банката с надеждата да си купи кобила през есента. Но това, че правеше първите стъпки към връщането на фермата в редиците на най-добрите коневъдни стопанства, не й донесе щастието и удовлетворението, които очакваше. А и не би могло да е така, при положение че над главата й бе надвиснала заплахата от продажбата на Гас. Никога нямаше да привикне с факта, че някой друг ще притежава част от него. Беше същото като да притежава част от самата нея.

— Досаждат ли ти? — попита Кортни Бари, след като отпрати последния нахален репортер. Не бе й останала и минута свободна след като Гас спечели Саратога спешъл предния ден.

— Непрекъснато. Той е единственият, за който се смята, че би могъл да конкурира Гордостта на Фланъри. Спорят за това цял месец. Но Гас става по-добър с всеки изминал ден. Само като си помисля какъв би могъл да стане, се плаша. Ако залагах, щях да го направя с огромна сума, и то във Вегас. Със сигурност след Млади надежди Гас ще се радва на продължителна слава. Засега обаче никой не вярва, че би могъл да победи Гордостта на Фланъри.

— Аз също не залагам — отговори Кортни разсеяно, — дори и когато имам пари.

— Идва Сет с неговите купувачи — промърмори Бари. — Време е да завъртим рулетката, но ми се иска да не се налагаше да продаваме нито част от Гас.

— Не би могъл да желаеш това повече от мен — продължи горчиво Кортни и се обърна към потенциалните купувачи.

— Трябва да му призная, че е намерил хора, които наистина са заинтересовани — прошепна Бари. — Али Хайам е най-проспериращият арабин. На дядо ти би му се завило свят, ако знаеше по колко харчи за коне всяка година. Англичанинът е Бари Хайт-Уилкинс. Той наследи половината английска провинция и както изглежда, е решил да я напълни с коне. Другият е Ито Сузо. Не знам с какво се занимава, но купува коне, докато във фургона не остане празно място.

За изненада на Кортни никой не очакваше от нея да участва в дискусията. Конярят изведе Гас от бокса и тримата започнаха да задават въпроси на Сет или Бари. В съответствие с английската резервираност и пренебрежителността на арабите никой не й обръщаше внимание. Кортни нямаше нищо против. Беше сигурна, че ако отвори уста, ще каже нещо неподходящо.