Клей изглеждаше озадачен.
— Досега успявах да отлагам изплащанията, но те трябва да започнат от следващата година.
— За каква сума говорим?
Клей й каза.
— Значи няма възможност да взема пари назаем?
— Никаква, поне докато фермата не започне да носи по-големи печалби. Никой няма да ти даде пари назаем, докато не докажеш, че ще можеш да ги върнеш. Няма да ти дадат, дори и ако вземат предвид бъдещите приходи от Гас.
— В такъв случай той просто ще трябва да чака.
— Няма да го направи, ако не му платиш до втори септември. Ще те съди.
След няколко часа главоблъскане тя още не бе намерила изход. Беше сигурна, че ще може да изплати дълга, ако Фланъри й даде време, дори при безумната лихва от двадесет и пет процента. Плашеше я това, че крайният срок беше септември.
— Този път наистина съм в капан — каза тя на Сет, когато го видя същия следобед.
— Бих ти дал тези пари в брой, ако ги имах, но ги нямам, не и през сезона на продажбите.
— Нямаше да ги взема, ако ми беше предложил — сряза го Кортни малко високомерно. — Да ти позволя да ми намериш наематели е едно, а да приема един милион долара — съвсем друго.
— В такъв случай какво смяташ да правиш?
— Не знам — сви рамене Кортни. — Имаш ли някакви идеи?
— Няколко, но нито една от тях няма да ти хареса.
— Прав си — кимна тя и направи опит да се усмихне, — но това не е основание да не те изслушам.
— Добре, първо, продай най-лошата си земя. Позволи ми да довърша — стрелна я с поглед Сет, защото Кортни се опита да го прекъсне. — Можеш да получиш по-добра цена от тази, която предлага Фланъри. Можеш да избираш кои парчета да продадеш, на кого, а освен това би могла да поставиш условия какво могат да правят със земята новите собственици.
Кортни поклати глава.
— В момента земята е единственото нещо, от което мога да изкарвам пари. Не бива да я разпокъсвам.
— В такъв случай опитай комбинация. Продай къщата, едната кобила и едно жребче и съвсем малка част от земята, колкото да допълниш сумата.
Кортни отново поклати глава.
— Трябва да живея някъде, въпреки че наистина не ми е необходима толкова голяма сграда — допълни тя, когато Сет хвърли поглед към огромната къща и многозначително повдигна вежди. — А кобилата и жребчето ще ми трябват за в бъдеще.
— Оставих най-доброто предложение за накрая — обяви Сет сухо. — То е и най-лесният начин да намериш парите преди края на срока.
Кортни не можеше да си позволи да се надява на нещо. Това бе последното му предложение, а Сет все още не бе споменал Гас.
— Би могла да си намериш съсобственик за Гас. Ще продадеш само някаква част, която да покрие сумата.
Кортни се наежи.
— Ще притежаваш достатъчно, за да упражняваш пълен контрол и в същото време ще получиш парите. Гас дори още не е започнал да се състезава, а Бари ми каза, че вече е привлякъл вниманието. Хората говорят много, но винаги завършват с Гас. Бих могъл да получа милион за една трета от него. Ако приемеш, мога дори да се опитам да смъкна на една четвърт.
— Никога няма да продам Гас — повтори Кортни, но за пръв път почувства, че решимостта й се разклаща. Нуждаеше се от всеки акър земя заради печалбите от нея, които щяха да и бъдат необходими, за да изплати ипотеката на фермата. Продажбата на къщата не се различаваше кой знае колко от започването на производствена дейност в средата на фермата, а нямаше да получи достатъчно пари, ако наложи ограничения. Без тях обаче купувачът можеше да прави каквото си поиска, включително да събори къщата и да изгради например мотел.
Но не и Гас! Той беше в центъра на всичко, което бе правила след смъртта на дядо си. Неговите печалби щяха да й осигурят средства, с които можеше да възстанови някогашното величие на фермата, а не само да изплати дълговете.
— Не мога да продам Гас — изрече тя с тежка въздишка, — дори и част от него.
— Кортни, не ми е приятно, че аз съм човекът, който ти го казва — наистина би трябвало да го направи Клей, но ако не решиш да продадеш нещо, ще трябва да загубиш всичко.
— Това няма да се случи, докато продължавам да плащам дълговете си.
— Ако Фланъри започне да те съди, другите ти заемодатели могат да се присъединят. При настоящото ти финансово положение единственият начин да се измъкнеш ще бъде, ако обявиш, че си фалирала. Ако това се случи, рискуваш да изгубиш и фермата, и конете. Ако Фланъри или някой друг успее да убеди съдията, че няма да можеш да изплатиш дълговете си, той може да вземе решение да продадеш земята и конете си, ако сметне, че това е най-добрият начин да бъдат удовлетворени кредиторите ти.
Читать дальше