Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

— Сет, моля те, аз не разбрах…

— Трябва да ме извиниш. Току-що разкара трима от най-добрите ми купувачи и сега ще трябва да опитам да ги омилостивя, в противен случай няма да се учудя, ако се наложи да седна на съдебната скамейка редом с теб.

— Сет, толкова съжалявам! Нямах предвид…

Но Сет не я слушаше, беше си тръгнал.

Сет беше толкова ядосан, че не посмя веднага да последва разочарованите си клиенти. Не би могъл да ги успокои, при положение че самият той е бесен. Винаги бе знаел, че Кортни няма ясна представа за реалността и че не може да се оправя с финансовата страна на нещата, но мислеше, ме е достатъчно разумна, за да го остави той да сключи сделката. Нима не вярваше в способността му да получи максимална сума, като продаде минимална част от Гас? Беше му казала, че го смята за най-добрия търговец на коне в Кентъки. Когато най-сетне получи шанса да й докаже, че наистина е така, самата тя провали всичко.

Знаеше колко много означава Гас за нея. Точно затова положи толкова усилия да организира уникална продажба. Беше работил дори по-добре, отколкото се надяваше. Вероятно би могъл да получи парите за петнадесет процента. Всеки би се заклел, че Сет е гений.

Сега обаче бе по-вероятно да го мислят за глупак, който е рискувал професионалния си статут, за да се опита да спаси жена, твърдо решена да стигне до съдебната скамейка поради фалит.

Защо Кортни не можеше да му вярва? Той знаеше много повече от нея за света на бизнеса. За бизнеса с коне — също. Беше по-сведущ в правенето на обективни преценки и вземането на критични решения. Искаше само да използва познанията и опита си, за да й помогне, да я закриля. Ако само му позволеше, щеше за по-малко от година да разработи фермата така, че бързо да започне да носи печалба. Нямаше нищо против работата. Обичаше Кортни. Би направил всичко заради нея.

По-добре опитай да се измъкнеш от тази грешка, шепнеше гласчето вътре в него. Досаждаше му от няколко дни, предупреждаваше го да не се влюбва в Кортни, да не отдава сърцето си на жена като нея, защото ще бъде отхвърлен. Сет се оправдаваше с това, че вече е твърде късно за превантивни мерки, че вече е загубил сърцето си. В такъв случай бъди благодарен, че ти се дава втори шанс да се измъкнеш, подтикваше го гласчето. Бягай!

Сет нямаше намерение да бяга. Обичаше Кортни. Нищо не би могло да промени това. Той не искаше да го променя, но мислеше, че е по-добре да стои настрана, докато се успокои. Освен това така Кортни щеше да има време да разбере, че е постъпила глупаво, обръщайки гръб на помощта му.

Не бяха се чували повече от седмица. Сет не й бе звънял, а тя нямаше куража да му се обади. Беше си припомняла всяка дума, всяко действие от онази ужасна продажба, но не можа да открие нищо, което е трябвало да й подскаже, че всичко е било нагласено. Освен това, ако тя би могла да се досети, че е така, купувачите също биха разкрили замисъла. Бари каза, че в Саратога още се говори за случая и че клиентите на Сет продължават да се държат на дистанция. Кортни се чувстваше ужасно виновна всеки път, когато си помислеше за Сет, а това бе почти непрекъснато.

Наложи си да спре да крачи нагоре-надолу из библиотеката. Взе последния брой на Дейли Рейсинг форм, но пак го остави. Половината първа страница бе заета от снимка на Гордостта на Фланъри. Беше спечелил надбягването Станфорд и беше фаворитът на залаганията за Млади надежди. Някои от хората, които събираха облозите, вече правеха оферти за дербито в Кентъки следващата година. Статии, предвиждащи, че той ще бъде новият двегодишен шампион, излизаха във вестниците почти всеки ден. Изглежда всички бяха забравили за Гас, който също бе победител.

Надявам се, че Бари ще заложи на Гас, помисли си Кортни.

Изведнъж я осени толкова шокираща мисъл, че тя почти се строполи на един стол. Веднага опита да я отхвърли, но идеята не се поддаде. Кортни я изучава от различни ъгли в продължение на петнадесет минути, отново я отхвърли и излезе да довърши задълженията си. Във вихъра на работата успя да забрави безумната мисъл, но в мига, в който се прибра в къщата, тя отново я обсеби.

Каквото и да правеше, не можеше да я изхвърли от главата си. През остатъка от вечерта и безсънната нощ идеята непрекъснато я преследваше. Беше доста налудничава, но не неизпълнима. А ако успееше да я осъществи, щеше да се избави от заплахите на Фланъри и дълга към него. Ако ли не — положението й нямаше да стане много по-лошо от сегашното. Оставаше и възможността да се обади на баща си.