Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

— Здравей, Джералд, ти ли си? Кортни се обажда. Не, недей да викаш Марша — каза бързо. Вече говорих с нея за бебето тази седмица. Искам да говоря с теб… Благодаря, винаги съм знаела, че е добър кон. Виж, не ми е приятно, че те притеснявам, но просто не знам към кого друг да се обърна. Налага се да направя нещо, което трябва да стане в абсолютна тайна.

Въпреки дузината експлозивни, Кортни все пак успя да обясни на Джералд какво иска и се съгласи да изчака вкъщи, докато той й се обади.

Вече гризеше последния си останал нокът, когато телефонът звънна.

— Открих няколко различни залагания, но шансовете са шест към едно. Кортни, ужасно сигурна ли си, че искаш да направиш това?

— Аз съм абсолютно ужасно сигурна, че не искам да го правя, но нямам избор. Искам да заложиш общо двеста хиляди долара на всички възможни места. Трябва да събера един милион долара.

— А какво ще стане, ако този твой ужасен кон не спечели? Може да се забави на вратата, да стъпи накриво или да хване някаква болест. В Англия заложените пари никога на се връщат поради никакви причини.

— Знам. Но американските банки не дават заеми на ферми, които вече са затънали в дългове. Така че ще ти преведа парите веднага.

— Защо не направиш това в Америка? Сигурно има залагания и на пистата.

— Ако заложа толкова пари за Гас на пистата или във Вегас, ще проваля залаганията. Ако пък го направя при един от хората, които събират облозите на конните надбягвания, вероятно ще бъда арестувана. Освен това е абсолютно задължително никой да не разбере какво правя. В минутата, в която изтегля парите си, те ще напуснат Лексингтън. Кредиторите ми няма да заподозрат нищо, ако разберат, че съм изпратила парите на теб. Ще предположат, че купувам кон.

Последното обаждане на Кортни беше до банката. След като отново остави слушалката, измърмори молитва нито Тед, нито Клей да не разберат какво е направила, поне докато нервите й се възстановят, а в най-добрия случай — до приключването на Млади надежди. Не мислеше, че би могла да говори с когото и да било от двамата точно сега.

Що се отнася до Сет, тя изобщо не се осмеляваше да помисли за това какво би казал по въпроса. А още по-малко за това какво би направил на нейно място!

Две седмици по-късно Кортни все още не бе виждала Сет, но бе говорила с него по телефона. Реши обаче да не му казва нищо за уговорката си с Фланъри. Когато въпросите му станаха прекалено настоятелни, тя отговори, че след Млади надежди ще има още около седмица време, за да реши окончателно.

— Не ми оставяш много време за подготовка на продажбата.

— Сама ще се оправя — смънка Кортни. — Последния път изложих на риск репутацията ти. Не смятам да го правя отново.

Сет настоя, че не се притеснява за репутацията си, но Кортни бе непоколебима.

— Какво си намислила? — попита Сет.

— Тайна.

— Нищо лекомислено, надявам се.

Тя не бе сигурна, че й е повярвал, но не можеше да повери тайната си на никого. Дори и на Тед.

— Ще видиш…

През следващите дни Кортни се опитваше да се държи така, сякаш няма никакви притеснения, но всъщност не можеше да спре да мисли за залозите. Поне дузина пъти всеки ден тя се чудеше как е могла да направи нещо толкова неразумно. Точно тя, която през живота си не се бе хващала на бас дори за никел, сега бе заложила почти всичко до последния си цент за някакво надбягване. Нямаше нужда да си припомня думите на дядо си, за да разбере, че е извършила глупост, но всеки път, когато обмисляше причините да постъпи така, достигаше до същото решение. Просто нямаше никаква алтернатива.

С надеждата да избегне колкото се може по-дълго предсъстезателната треска, Кортни остана в Лексингтън до последната минута. Когато пристигна в Саратога, това, че ще види Сет, а също и очакването на изхода от надбягванията, я развълнуваха толкова, че едва можеше да мисли. Реши, че в подобно състояние е по-добре да не се вижда със Сет. Не искаше също да говори с Бари за Гас. Изобщо не й се срещаше с никой от хората, които познаваше. Всъщност смяташе да наблюдава състезанието от стаята си в хотела.

Но след като пристигна там, промени решението си. Беше ужасно уплашена и нервна като котка, но не беше страхливка. Хвана такси и късно сутринта отиде на пистата.

Облякла бе зашеметяваща зелена рокля, избрана специално в тон с очите и косата й. Дрехата подчертаваше тялото й и Кортни се надяваше това също да не остане незабелязано. Носеше сламена шапка с огромна периферия, която я предпазваше както от слънцето, така и от любопитни погледи. Едва влязла в помещението за гости, Кортни бе приветствана от Катерина Офийл — най-нехаресваната от нея жена на света. Тъй като нямаше как да я избегне, Кортни й хвърли усмивка и продължи напред.