Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

— И какво ще направиш, ако той победи?

— Обещах да не го изобличавам как е използвал дядо ми.

— Не можеш да го принудиш да изпълни това споразумение. Нищо не му пречи да го отрече.

— Записах целия разговор на касета.

Сет подсвирна.

— А ако не спечелиш?

— Засега обмислям какво да правя.

— Нещо против да споделиш с мен?

— Всъщност да.

Сет изглеждаше така, сякаш ще започне да се инати.

— Наистина не е твоя работа — изрече уклончиво Кортни. — Още от самото начало ти казах, че сама ще се оправя с дълговете си. Полагам огромни усилия да не се ядосам за това, че си преподписал някои от тях. Едва не умрях, когато Катерина ми каза, че си ги изкупил, а не можех и категорично да го отрека.

— Могла си.

Придържайки чаршафа към гърдите си, тя се обърна към Сет и опря пръст в неговите, за да подчертае думите си.

— Сет Камерън, знаеш много добре, по дяволите, че винаги правиш неща, които аз не искам. Съвсем умишлено забравяш да ме осведомиш за тях. Никога не мога да бъда сигурна какво си извършил.

— Правя го само защото те обичам.

— Знам, и това е единствената причина да не затръшна вратата под носа ти.

— Наистина го мислиш, нали?

— Никога не съм търпяла някой да се бърка в живота ми толкова, колкото ти.

— Съжаляваш ли?

— Не.

— Докажи го.

Тя се наведе да го целуне и бе хваната в прегръдките му. Сет дръпна чаршафа и ръцете му се плъзнаха към гърдите й.

— Не — измърмори тя и рязко прекъсна целувката му. — Трябва да се връщам на пистата.

— Има много време.

— Няма да сваря да се облека.

— Ще ти помогна — ухили се Сет, а докосването му сломи съпротивата й.

За малко тя напълно забрави за Гас и състезанието, и Гордостта на Фланъри.

Кортни погледна часовника си за десети път. Сигурна бе, че ще закъснее. Не трябваше да позволява на Сет втори път да се люби с нея, но не можа да му устои. На всичкото отгоре, накрая, грамадният нахалник имаше наглостта да й каже, че няма да гледа състезанието с нея.

— Мистър Сузо настоя, че за цялата седмица има само половин час свободен и то точно днес по време на надбягването. Той знае, че клиентът, с когото ще го срещна, има кон, участващ в състезанието, и навярно няма да може да се съсредоточи върху разговора.

— Доста умно от негова страна.

— Не чак толкова, колкото си мисли. Упълномощен съм да сключа сделката от името на собственика. Той ще си гледа състезанието, а ние с коняря ще покажем жребеца. Мистър Сузо няма да го купи и за пени по-малко от реалната му стойност.

Кортни беше разочарована, че Сет няма да може да гледа надбягването заедно с нея, но забеляза нетърпението в очите му и в крайна сметка разбра, че това беше неговата тръпка. Той харесваше сблъсъка на умове, маневрите, които водят до предимство пред останалите. Още по-ясно осъзна колко ужасно нещо бе направила, когато отмени продажбата. За него трябва да е било по-тежко да види как внимателно разработените му планове се провалят, отколкото да изгуби комисионата си.

Таксито спря и Кортни, която бе платила предварително, се затича към местата, предназначени за собствениците. Конете тъкмо излизаха на пистата. Олекна й, когато видя Джералд Рибсдейл в ложата си.

— Помислих си, че навярно ще имаш нужда от морална подкрепа — кимна той. — И от нещо, което да успокои нервите ти. — И й подаде чаша бяло вино.

Искаше й се Сет да е на негово място.

Не бе осъзнавала колко нервна е всъщност, докато не видя Гас да излиза на пистата. Изведнъж разбра до каква степен зависи от изхода на това състезание и стомахът й се сви. Остави настрана чашата с вино. Ръцете й трепереха прекалено силно, за да я държи. Надбягването нямаше да започне по-рано от петнадесет минути. Чудеше се как ще изтърпи чакането.

— Миналата година бях в Хонконг за около две седмици — каза Джералд неочаквано. Кортни рязко се обърна към него, всяка мисъл за състезанието бе излетяла от главата й. Един поглед й бе достатъчен, за да разбере какво смята да й каже. — Там срещнах мъж с името Стефан Клонингер. Кортни, защо всички мислят, че баща ти е мъртъв?

След цялото напрежение покрай надбягването и залога думите му бяха прекалено голям шок за Кортни. Не искаше никой да знае за баща й. Почувства се унизена.

— Дядо ми искаше всички да вярват, че е починал. Не беше казал истината дори на мен преди деня на смъртта си.

— Значи никога не си се опитвала да го откриеш?

— Казах ти. Мислех, че е мъртъв. Освен това защо да го правя? За двадесет години той не е положил усилия да ме намери.