Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

— Мисля, че трябва да му се обадиш.

— Защо да звъня на мъж, който е продал единственото си дете?

— Кой ти е казал това?

— Дядо ми.

— Обади се на баща ти.

— Опитах се, но не можах. — Болката в гласа й бе толкова силна, че Джералд обгърна с ръка рамото й. Водеше я към един от столовете, когато Сет се появи в ложата, задъхан от спринта, който бе направил от конюшните. Кортни копнееше за близостта му, както пленено животно за свободата си.

— Мислех, че трябва да продаваш някакъв кон.

— Дадох на Сузо твърда цена и му казах да я приеме или да се откаже. Разбра, че съм разкрил замисъла му. Съгласи се с цената и приключихме за две минути. Конярят дори не бе успял да изведе жребеца от конюшнята.

Високият глас на коментатора изпълни съзнанието на Кортни. Конете се приближаваха към вратата, която щеше да предопредели цялото й бъдеще. Опитвайки да изхвърли всички шокиращи новини от съзнанието си, Кортни пошушна нещо на Сет и насочи вниманието си към Гас.

— Изглежда величествен — избъбра Сет, изучавайки жребеца през силен бинокъл. — Бари е свършил отлична работа.

— Гордостта на Фланъри също изглежда добре — обади се Джералд. — Състезанието явно ще бъде интересно.

Кортни продължи да наблюдава Гас. Дори един поглед към коня на Фланъри би се равнявал на предателство. Сред множеството кафяви коне червеникавата козина на Гас ярко се открояваше. Беше заел добра стартова позиция. Но Гордостта на Фланъри бързо излезе напред и остави другите на шест дължини зад себе си. Кортни почувства как стомахът й се свива. Млади надежди бе относително кратко състезание. Гас не можеше да остави Гордостта на Фланъри да поведе с такава голяма преднина и въпреки това да стигне пръв до финала. Докато се спускаха надолу по пистата обаче, Гордостта на Фланъри все още водеше.

— Жокеят ти по-добре да се раздвижи в скоро време.

Кортни не можа да се сдържи и хвърли поглед към ложата на Фланъри, който така сияеше от гордост и самоувереност, че тя се изпълни със страх. Може би в момента избираше кое точно парче земя да й отнеме.

Гордостта на Фланъри увеличи преднината си на осем дължини, когато конете започнаха последната обиколка. За по-голямата част от тълпата надбягването бе приключило. Повечето мълчаха, някои дори гледаха встрани от пистата, но Кортни знаеше, че Гас не е започнал да бяга.

— Хайде, Гас — изхриптя тя с дрезгав шепот, — сега или никога!

Сякаш я бяха чули, жокеят смъкна ръце, а Гас увеличи дължината на отскока си. Едва когато завършиха последната обиколка и конете навлязоха в коридора към финала, тълпата осъзна какво всъщност се бе случило за по-малко от дванадесет секунди. Преднината на Гордостта на Фланъри бе сведена до три дължини и Гас продължаваше да скъсява разстоянието с огромни скокове. Първоначално тълпата не повярва на очите си. Гас не просто се приближаваше, с всеки скок заплашваше да изпревари ненадминатия фаворит. На средата на коридора той настигна Гордостта на Фланъри. Надмина го с такава демонстративна сила, че всички наблюдаваха в мълчание как преднината му става две, после пет, после девет дължини и накрая Гас пресече финалната линия.

Никой освен Секретариат не бе имал подобна победа в Млади надежди на двегодишна възраст. Тълпата избухна в див рев. Саратога обезумя.

Кортни искаше само да се отпусне на стола, но Сет я сграбчи в мечешките си прегръдки, като заплашваше да спре дъха й, и я целуна. После взе ръката й в своята и поведе Кортни към мястото, отредено за победителя.

— Това е празник, на който смятам, че ще се радваш максимално — не се стърпя да й каже той, докато си проправяха път между обсипващите ги с приветствия хора. — От две години убеждаваш всички, че твоят жребец е нещо много специално. Доста хора ще бъдат принудени да сведат глава.

Кортни не можеше да мисли. След годините на тревога и планиране, самопожертване и посвещаване на фермата всичко дойде на мястото си за по-малко от петнадесет секунди. Гас бе точно толкова добър, колкото знаеше, че ще стане, а тя бе спечелила парите, които дължеше на Фланъри. Беше прескочила трапа, и то със собствени усилия.

Внезапно се затича към мястото на победителя, към жребчето, което бе отгледала от бебе, докато стане шампион. Обгърна врата му с ръце и Гас започна да се перчи, точно както бе правил хиляди пъти преди във фермата. За момент дори си представи, че е сама с него. Беше без значение, че Сет и Бари, и губернаторът, а също и телевизионните камери бяха наоколо. Гас още бе тук. Още бе неин.