Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Всеки път обаче, когато решеше, че не трябва да прави нещо, което самата тя не може да приеме, нещо, което е в разрив с всичко, на което я бяха учили, Кортни си спомняше ядосаното изражение на Сет. Не би могла да застане лице в лице с него, докато не измисли начин да се разплати с Фланъри. Тя не само се бе отказала от помощта му. Нещо повече, бе му го заявила в лицето в присъствието на няколко репортери и на едни от най-богатите мъже в света. Беше го изложила на сплетни в бизнес средите и на клюки във вестниците.

След една сутрин на стомашно неразположение Кортни най-сетне се реши. Ако се обадеше на баща си, щеше да изгуби своята гордост, а и без това не й бе останало много от нея. Още една грешка не би могла прекалено да влоши нещата.

Чудеше се дали да посети Фланъри, или да му звънне по телефона, но реши, че ще е по-добре да се обади. Трябваше тя да командва ситуацията. Съмняваше се, че ще може да контролира изражението на лицето си — изобщо не харесваше Фланъри, а успехът на плана беше прекалено важен за нея, но със сигурност щеше да се справи с гласа си.

Внимателно планира всяка дума, която щеше да изрече, вземаше предвид дори възможните отговори. Едва след като се увери, че е обмислила всичко, вдигна телефона. Ако Сет можеше да планира всеки детайл от продажбата, значи можеше и тя.

Фланъри беше излязъл, но все пак й се обади преди тя съвсем да се нервира. Много внимателно Кортни постави микрофона на преносимия касетофон до слушалката

— Обажда се Кортни Клонингер. Поздравявам ви с победата на Гордостта на Фланъри в Станфорд. — Използваше напевния говор, който бяха усъвършенствали като деца с Марша, докато си играеха на дами от висшето общество. — Сигурно е било доста зрелищно… — Опита се да прозвучи безгрижно, това бе всичко, което можеше да направи, за да не се разтрепери гласът й. — Е, дядо ми винаги е казвал, че някой ден ще отгледате наистина добър кон… Да, знам какво е родословието му и трябва да ви призная, че макар и съвсем малко, то ме притеснява. Не мислите ли, че до известна степен му липсва издръжливост? О, опазил ме господ, не искам да кажа, че обикновен кон би могъл да го победи, но какво ще стане, ако насреща му се изправи истински добър жребец като Червения феникс например. Гордостта на Фланъри може доста да се затрудни… Мистър Фланъри, не се опитвам да подценявам коня ви, но моят треньор казва, че Червения феникс може да го победи като нищо…

Бари не бе казвал нищо подобно, но в момента Кортни не би се спряла пред една лъжа.

— Знам колко се гордеете с коня си и затова ви се обаждам. Предположих, че вместо да го видите победен от Червения феникс, бихте предпочели да го пуснете в друго състезание… Мистър Фланъри! Не бива да говорите така по телефона. Просто се опитвах да ви помогна. Ако не се притеснявате, че Червения феникс може да победи вашия кон пред всички членове на жокейския клуб, аз няма… Естествено, че съм готова да гарантирам моите думи с парите си… Знаете, че не мога да направя това, но може би нещо друго. Ако Червения феникс спечели, няма да искате пари в брой за дълга ми, а ще ми позволите да ви се изплатя без лихва, и то за толкова време, за колкото мога да го направя… Разбира се, не бих си и помислила да ви притискам. Но ако не сте сигурен, че Гордостта на Фланъри ще победи Червения феникс… Не виждам причина да ви плащам нещо, ако изгубя. Вие ще си получите парите във всички случаи… Е, аз ще се съглася да не разказвам на всички, че сте се възползвали от един умиращ мъж и сте му заели шестдесет хиляди долара при тридесет и три процента лихва. Коневъдите са солидарни помежду си, мистър Фланъри, и ще се наложи да напуснете Лексингтън, ако това се разчуе… Би трябвало да ви е срам да отправяте такива думи към една дама… Не всички жени са глупави, дори ако са дами, но аз все още мисля, че не бихте искали това да се разчуе… Не е много вежливо от ваша страна да наричате една дама лъжкиня, а не е и особено умно, имайки предвид, че записвам целия ни разговор… Мистър Фланъри! Изчервих се от вашите думи. Боя се, че ще трябва да ви затворя телефона… Но запомнете малкия ни бас и моя запис.

Кортни затвори слушалката и се строполи на дивана. Сърцето й биеше толкова силно, че я заболяха гърдите. Наложи си да стане и да обиколи бавно стаята, като си поема дълбоко въздух. Засега не беше приключила. Най-рискованата част от плана все още предстоеше.

Пет минути по-късно тя отново беше до телефона, този път звънеше на съпруга на Марша Рибсдейл в Англия.