Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

А тя със сигурност го обичаше. След последната вечеря той вече нямаше никакви съмнения. Смая се, когато направи онзи коментар, че може да му бъде любовница. Не можеше да й каже, че това е последното нещо, което иска, но реално погледнато, никога не бе допускал такава възможност. По-важното бе, че Кортни най-сетне осъзна, че страховете й са пречка за нейното щастие.

От онази нощ не можеше да спи, тялото му се измъчваше. Не беше донжуан, нито обичаше срещите за по една вечер, но не можеше да издържа толкова време без жена. Наистина беше оказвал натиск върху Кортни, но напрежението в собственото му тяло ставаше все по-силно. Това не беше просто нужда да задоволи сексуалните си потребности, които бе пренебрегвал през последните месеци. Не, искаше да утоли жаждата си да прави любов с Кортни.

Усещането за тялото й в ръцете му, споменът за топлината и податливостта му още повече разгаряха желанието на Сет. Не знаеше колко би могъл да чака.

Знаеше само, че трябва да го направи.

— За доста кратко време успяхме да пооправим дълговете на стария Клонингер — каза Клей на Сет, когато най-накрая се върна от обяд. — Нещата вече не изглеждат толкова зле. Знаеш, че когато Кортни дойде за пръв път, мислех, че ще отхвърли всичките ми предложения, но тя явно е размислила и е решила да направи каквото е необходимо. Беше доста по-сговорчива оттогава. За негов срам дядо й е бил абсолютно побъркан във финансово отношение. Направил е дългове в половината свят. Открих дори един в Южна Америка. Покрихме го с парите от наемите, но останаха още няколко, които заслужават внимание.

— Какво мисли Кортни за тях?

— Не съм й казал. Искат да им бъде платено веднага. Не са много големи, не и в сравнение с имотите на Кортни, но не могат да бъдат покрити с приходите от фермата.

— Аз ще ги платя.

Клей го изгледа строго.

— Ти дори не знаеш размера им.

— Каза, че не са големи. Кортни може да ми върне парите впоследствие.

— Като твой финансов съветник не бих ти препоръчал да го правиш. Първо, парите в брой ще ти трябват през следващите месеци. — Сет се опита да възрази, но Клей продължи: — Второ, ако Кортни научи, никога няма да ти го прости.

Мълчанието на Сет показа, че е съгласен.

— Не си споделял с мен отношенията си с Кортни и не те карам да го правиш, но аз не съм нито сляп, нито глупав. За всеки е ясно, че си влюбен в нея. Но ако искаш да се ожениш за Клонингер, не пипай дълговете й.

— Предполагам, че бих могъл да преподпиша дълговете или поне да стана гарант, в случай че тя фалира. Така няма ли да спечели малко време?

— Това също не ти го препоръчвам.

— Добре, недей да ми го препоръчваш, но ще спечели ли време?

— Да. Или само подписът ти ще бъде достатъчен, или аз ще преподпиша договора.

— Това е всичко, което исках. Засега нещата вървят добре, но скоро ще й се наложи да плаща данъците за фермата, както и тренировките на Гас. Мисля, че ще успее да намери пари за тях, ако не възникнат някакви извънредни разходи през следващите няколко месеца.

— Сигурен ли си, че искаш да направиш това? Може да се окаже бомба със закъснител.

— Бих искал да направя много повече. Дядо й я е научил на всичко, което трябва да знае за конете. След това обаче вместо да даде на Кортни някакви познания в областта на финансите, е напълнил главата й с високопарен идеализъм. На всичкото отгоре, сякаш това не е било достатъчно, я е оставил изпълнена с толкова вина, че Кортни не може да мисли за нищо друго, освен за проклетата му ферма.

— Ако Гас не стане шампион, няма да може да продължи да не плаща дълговете, а това означава, че ще трябва да продаде част от земята си.

— Опитвал ли си да й го кажеш?

— Резултатът не се различаваше от този, който постигна ти. — Двама мъже се разсмяха и Сет стана да си тръгва.

— Погрижи се за дълговете.

— Добре, но се моли тя никога да не разбере за твоята намеса.

— Ако стане така, ще дойда за главата ти.

— Много съм ти благодарен. Първо отказваш да се вслушаш в съветите ми, а после обвиняваш мен. Май вие с Кортни си подхождате повече, отколкото си мислех.

Клей улови възглавницата, която Сет запрати към главата му, и се засмя, докато приятелят му излизаше от офиса.

— Добре, кажи ми за какво се обаждаш — заповяда Марша, прекъсвайки грубо клюките, които си разменяха.

— Само да си поговорим.

— За десетте минути досега не си казала нищо. Знам, че не плащаш международен разговор, за да ми кажеш, че времето е прекрасно и Гас расте като ужасен плевел. Какво се е случило между теб и Сет?