Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Кортни прогони неприятната мисъл, отпи глътка вино и съсредоточи вниманието си върху разказа на Сет за неговото детство. Спомените не съдържаха нищо необикновено, но помогнаха на Кортни да си го представи като момче — сериозно, понякога тихо дете, което знае как да постига целите си и как да накара хората да го харесват и да му вярват. Кортни осъзна, че си мисли за това какво би било усещането да е майка на две точно такива деца и едва не се задави с виното си.

Господи, нима бе стигнала толкова далече?

След като в подсъзнанието й се въртяха мисли за това как носи неговите деца, най-вероятно тя се бе влюбила в Сет. Но кога?

Кортни се бореше с надигащата се в нея паника. Не можеше, нямаше да си позволи да се влюби.

— Няма ли да ми разкажеш за себе си? — попита Сет. — Или смяташ да седиш срещу мен и да ме зяпаш така, сякаш виждаш как ми излиза пъпка на носа.

Кортни осъзна, че през последните няколко минути небе чула и дума от разказа на Сет. Преодолявайки смущението си, тя се опита да проследи нишката на разговора.

— Няма нищо за разказване.

— Трябва да има нещо.

— Този следобед ти разказах пикантните епизоди — Промърмори Кортни кисело. — Наистина няма нищо друго. Живея с дядо ми от четиригодишна. Винаги съм знаела, че един ден Айдъл ауър ще бъде моя, така че посветих целия си живот на изучаване на конете и тънкостите в управлението на фермата.

— Никакви гаджета, никакви срещи, никакви пътувания до Париж за покупки?

— Нямах време за момчета, отказвах всички предложения за излизане и какво бих могла да правя с дрехи от Париж? На Гас не би му пукало, дори ако се появя гола.

— Но на всеки друг щеше.

— Знаеш какво имам предвид — прекъсна го рязко Кортни. — Никога не съм мечтала за хубави дрехи.

— Тогава откъде взе роклята, която носеше онази вечер, а и днешния си тоалет? Предполагам, че не би могла да си поръчаш подобни дрехи по каталог.

— Понякога си купувам по нещо — смотолеви Кортни, стана от масата и занесе чинията си в кухнята. Сет я последва с неговата. — Всъщност Марша ме мъкне да пазарувам. Убеди ме, че никога няма да привлека никой мъж, ако нося само дънки.

— Но мен ме впечатли, а в продължение на месеци не те бях виждал в нищо друго, освен в дънки.

Дъхът й секна. Какво искаше да каже? Това прозвуча по-различно от думите на приятел, който се опитва да помогне, сякаш искаше да направи нещо повече от това да й даде целувка за утеха.

— Нямах предвид по този начин — каза Кортни, опитвайки да забави пулса си, за да може да мисли. Сложи чиниите в миялната машина и реши, че единственият начин да спечели време, е да направи кафе. За нещастие кафеварката бе пълна и всичко, което трябваше да стори, бе да я включи.

— Но аз имах предвид точно това.

Кортни не искаше да поглежда лицето на Сет, но не можа да се сдържи. В гласа му звучеше покана, която не би могла да откаже. Обърна се и се взря в очите му. Вече не се съмняваше в неговите думи. В погледа на Сет се четяха топлина и желание и на Кортни й бе все едно кое от двете ще вземе връх. Очите бяха прозорец към сърцето му, а това, което виждаше в тях, бе неустоимо.

— Не би могъл да се научиш да ме харесваш толкова бързо.

— Харесах те още първия път, когато те видях. А сега вече съм луд по теб.

— Мислиш, че… — Нито един от двамата не беше в състояние да мисли. Кортни не можеше да каже цяло изречение, без да се запъне.

— Не ми даде шанса да проверя дали идеята на Марша върши работа, но ако пазарувах, щях да платя в брой за вероятността да те видя по магазините и да изхвърля разписката.

— Защо би ме х-харесал толкова? — Трудно й беше дори да произнесе думата.

— По много причини — каза Сет, измъкна чашките за кафе от ръцете на Кортни и я привлече към себе си. — Ти си упорита и твърдоглава…

— Това не са причини.

— И бягаш от нещо, което те плаши безумно. Това събужда инстинкта на защитник у мен. На мъжа му харесва да закриля жена си.

Жена си! Никога преди не я бяха наричали така. Не беше сигурна, че това й харесва, но не звучеше лошо.

— После идват очевидните причини. Не споделям антипатията на Марша към дънките. Побъркват ме, когато са върху теб. Сънувам начина, по който гърдите ти изпъват блузите, а бедрата ти — дънките. Харесва ми как вдигаш нослето си, когато си на път да избягаш от мен…

— Аз никога…

— Поне веднъж седмично. Харесвам очите ти, когато са сини, но още повече, когато започват да стават зелени.

— Очите ми са кафяви. Не могат да станат зелени!