Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

— В момента са зелени. Започнаха да променят цвета си в момента, в който те взех в ръцете си. Харесвам и косата ти. Никога не съм виждал точно такъв цвят. Червена е, но има толкова черни кичури, че в същото време не е червена. Мисля, че най-много харесвам устните ти, особено когато ги целувам.

След това Сет я целуна продължително. Звуците, идващи откъм кафеварката, заплашваха да прекъснат демонстрацията му. Но като съобразителен мъж, той пренесе Кортни, за да може да натисне бутона и да ликвидира заплахата.

Кортни се притискаше към Сет и температурата й се покачваше. Той обхвана долната й устна със зъби и леко я захапа. Сподавеният стон на Кортни увеличи нетърпението му. Отново покри устните й със своите, езикът му мина през тях и срещна нейния. Целувката на Кортни бе нежна, изкушаваща. Докоснала езика на Сет, тя искаше да опита и вкуса на устата му. Прегръдката му стана толкова силна, че Кортни бе изложена на опасност от смачкване.

С едната си ръка я притискаше към себе си, докато Кортни почувства напрежението в слабините му. Едва осъзнала това, тя усети как другата ръка на Сет се плъзга нагоре и достига гърдите й. Чувствителни до болка, те изпращаха опасни послания до всеки неин нерв. Кортни усещаше, че цялото й тяло е готово за Сет.

Но също толкова силен, колкото желанието да остане в ръцете му, бе страхът й, че ако загуби контрол над себе си, тялото и душата си, никога повече няма да го възвърне. Не можеше да рискува. Не още. Не сега. Нежно, но настоятелно тя отблъсна Сет.

— Харесваш ли ме изобщо? — попита той, когато най-сетне успяха да си поемат глътка въздух.

— Прекалено много — успя да му отговори.

— Моля? — Той я отдалечи от себе си, без да я пуска, за да може да я гледа.

— Това, че те харесвам толкова, не е добре за мен.

Сет изглеждаше озадачен.

— Известно време хранех чувства към теб, но ти постоянно ме преследваше и аз се уплаших. После твоето отношение охладня и реших, че изобщо не ти пука за мен, че се интересуваш само от Гас и фермата като място, където можеш да подслониш конете на клиентите си.

— Мислиш, че бих си създал толкова грижи само заради бизнеса?

— Откъде можех да знам, че не си като всички останали търговци, които отровиха живота на дядо ми?

— Какво мислиш сега?

— Не знам. Ти си такова съчетание от противоречия… Ти си хладнокръвен, преуспяващ търговец, който никога не пропуска шанса да прави бизнес, в същото време си хабиш силите да ми намираш клиенти, да търсиш свободни сезони на Необуздания и не спиш нощем, за да израждаш жребчетата ми. Караш кола за седемдесет и пет хиляди долара, обличаш се с изключително скъпи дрехи, а в същото време се търкаляш из сеното с Хамлет и предпочиташ аз да нося дънки. Даваш съвети на милиардери за мултимилионни покупки, а в същото време ме молиш да ти избера добри кобили на изгодна цена. — Кортни му хвърли зашеметяваща усмивка. — Би могъл да получиш покана за гости от всеки дом в рамките на петдесет мили от Лексингтън, а в същото време прекарваш времето си при мен, при положение че знаеш, че няма да се съглася да продавам и можем да се скараме преди края на вечерта.

— Ще ти помогна ли да ме разбереш, ако ти кажа, че те обичам?

— Не! — Кортни се изскубна от ръцете му.

— Какво лошо има? — попита Сет, чудейки се защо е предизвикал подобно избухване.

— Не можеш. Би могъл да ме желаеш, дори да правиш любов с мен, но никога не казвай, че ме обичаш.

Сет се втренчи в Кортни озадачен. До момента се бе оправдавала с това, че една връзка би попречила на заниманията й с Гас и фермата, но сега бе разголила душата си и Сет се сблъска очи в очи със страха й.

— Добре, няма да ти го казвам повече, поне не сега, но това няма да промени чувствата ми. Имаш ли нещо против да ми кажеш какво те притеснява?

— Нищо. Просто не искам никой да ме обича. — Настроението й се развали и Кортни се отдалечи от него. Отиде да налее кафе, после се върна на масата и му посочи основателна причина.

— Любовта никога не води до нищо и обикновено завършва с болка.

Не го погледна, беше се втренчила в кафето си.

— Не винаги.

— Откъде знаеш?

— От майка ми и баща ми.

Сякаш буца заседна в гърлото на Кортни. Те явно не са били като нейните родители.

— Това не се отнася за мен. Предпочитам да бъде така.

— Понякога не можеш да контролираш нещата.

— Напротив. Сам ми каза, че трябва да планирам всичко много внимателно, да разглеждам възможните варианти, да преценявам ползите и да избирам най-добрия, този с най-големи шансове за успех. Направих точно това, видях какво причинява любовта на хората и не ми хареса.