Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Това бе още по-тежък удар от смъртта на дядо й. От години Кортни потискаше страданието на изоставено дете с успокоението, че баща й е мъртъв и затова не може да дойде да я вземе. Когато й каза, че е още жив, дядото на Кортни сломи и без това слабата й съпротива срещу мисълта, че всички на този свят обичат повече нещо друго, отколкото нея.

В годините след смъртта на дядо й бремето на фермата ставаше все по-тежко и по-тежко. Понякога Кортни искаше да захвърли всичко, но мисълта, че баща й е жив, я караше да продължава.

Трябваше да успее да му докаже, че също не се нуждае от него.

Това беше безмилостна борба, борба, продиктувана от гняв, дори омраза. С всяка криза, с всяка стъпка към фалита нарастваше чувството на отчаяние, а така също решимостта на Кортни да изхвърли от живота си всичко друго, освен Гас и фермата.

Но откакто се появи Сет, положението вече не изглеждаше толкова безнадеждно. Най-сетне можеше да си позволи да отслаби защитата. Това не означаваше, че ще му разреши да надделее, но беше хубаво да има някой, с когото да си поговори. Той винаги й вдъхваше надежда, че нещата ще потръгнат.

Кортни не бе подготвена за особеното усещане в стомаха, което се появи, когато на вратата се звънна. Почувства се като хлапачка. Не си спомняше да е изпитвала подобно нещо откакто беше малко момиче.

— Харесва ми — каза Сет като оглеждаше облеклото й. — Определено те одобрявам с пола.

Кортни знаеше, че смехът издава притеснението й, макар да бе положила невероятни усилия да прозвучи безгрижно. След фиаското с роклята в онази нощ изгуби почти час, за да подбере пола и блуза, в които да изглежда добре, без да напомня за ужасната вечер.

— Не се чувствам съвсем удобно — призна тя, като взе бутилките от ръцете на Сет, за да може да закачи палтото си. — Нося пола толкова рядко, че почти съм забравила какво е усещането.

— С дънки също те харесвам — каза Сет, като си взе виното. — А сега ме заведи в кухнята, за да направя вълшебната си салата.

Последва Кортни през основното помещение, после завиха наляво, преминаха през втора по-малка стая и влязоха в трета.

— Не ми казвай, нека позная, кухнята е в задния двор и слугите готвят пилето вместо теб.

— Нел е моята готвачка — каза Кортни и му хвърли усмивка, — но няма управник, който да е по-сигурен на трона си, отколкото тя в кухнята. Понеже работниците стават в зори, а понякога се налага да будуват през цялата нощ, дядо ми реши, че ще е по-удобно да ядат тук и построи нова кухня с трапезария. Ако Нел бе на работа, щеше да ти разцелува ръцете, задето ми стовари всичките тези коне. Трапезарията отново е пълна и тя е на седмото небе от щастие.

— В такъв случай й се обади и ни запознай веднага. Мога да се справя с малко целувки поне от една жена от Айдьл ауър.

Кортни се изчерви от възмущение.

— Поканих те на вечеря, за да изразя благодарността си за усилията, които си положил, за да ми уредиш жребците, но това не означава, че ще се оставя да бъда изнудвана.

— Защо не? Може да е забавно.

— Ти си прекалено голям и прекалено зрял, за да играеш игрички.

— Не знам кой ти е казал такова нещо. Колкото по-голям и по-зрял става човек, толкова по-интересни са игрите. Децата не знаят какво изпускат.

— Дръж се прилично или си взимай виното и си тръгвай.

— Наистина ли искаш това?

Кортни го изгледа с най-свирепия си поглед, но никак не й беше лесно, особеното чувство в стомаха й отново започна да се обажда.

— Да.

— И нямаш нито капка колебание?

— Ти си нетърпим — сопна се Кортни и избухна в смях, който обаче не облекчи нито неразположението в стомаха, нито напрежението, което бе обхванало всичките мускули на тялото й. — Често се чудя как е възможно да бъдеш толкова огромен и в същото време да приличаш на мече играчка.

— Ти разкри тактиката ми.

— Тактика, точно за това става въпрос. Знаеш ли, че очите ти стават сребристи, когато кроиш измама…

— Значи си забелязала очите ми?

— Всеки, който те познава, може да разбере, че ще тръснеш някоя опашата лъжа. Но ти някак успяваш да омаеш всички с онази твоя невинна усмивка и така или иначе те оставят да довършиш. Нищо чудно, че си толкова добър търговец.

— Мисля, че е по-добре да започвам салатата. Ако разкриеш още някоя от тайните ми, до края на вечерята вече няма да съм ти интересен.

Привлекателността му нямаше нищо общо с неговите тайни. Тя се криеше в силната прегръдка, успокояващото присъствие и целувките, за които Кортни мечтаеше.