Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Въздъхна дълбоко.

— Не подозирах истинските размери на алчността на баща ми, докато не открих тайната сметка, открита от дядо, за да не знае никой в Лексингтън какво точно прави. Изнудването е продължило, докато федералните започнали да разследват някои от сделките на дядо. Баща ми трябвало да отиде в затвора, ако бъде разкрит, затова продал всичко и напуснал страната. По това време дядо вече нямаше нищо. — Натрупаната в продължение на двадесет години горчивина и вина вибрираше в гласа на Кортни. — Дядо ми жертва всичко, което бе спечелил през живота си, за мен, но знаеш ли кое е най-трагичното?

Сет не каза нищо. Не можеше.

— Мисля, че единственото нещо на света, което дядо ми наистина обичаше, имам предвид наистина обичаше, бяха конете му.

— Разбира се, той…

— Той казваше, че не би се поколебал, ако трябва да направи това отново. Но аз видях изражението в очите му, когато гледаше към хълмовете, където са отгледани шампионите, неговите шампиони, и виждаше само празни полета. Този спомен ме преследва всеки божи ден. Знам, че не бих могла да се отплатя на дядо ми — нищо не би могло да му върне годините, в които всичко, което обичаше, се рушеше пред очите му, но се заклех да възстановя фермата. Аз съм причината да бъде разрушена и аз трябва да я възродя.

Сет не можеше да повярва на това, което чу. Животът в неговото семейство бе толкова различен, че за него бе немислимо да съществуват хора, които, докато парадират с обичта си, всъщност умишлено се унищожават един друг. Никога не бе допускал, че Кортни се бори с подобно чувство за вина. Можеше да разбере защо се самообвинява, трябваше да е така, донякъде, но не проумяваше защо трябва да посвещава бъдещето си на изплащането на дълг, който самата тя не е правила. Не знаеше откъде да започне, но бе твърдо решен да направи нещо, За да я накара да промени вижданията си.

— Не бива да проваляш целия си живот само заради това, което са направили баща ти и дядо ти — промълви Сет. Не искаше да каже точно това, но бе прекалено объркан, за да може да мисли ясно. — Това, че дядо ти е искал нещо, не означава, че и ти трябва да се стремиш към същото.

— Напротив, означава. Помниш ли, когато ме заведе в твоята ферма? Каза ми, че когато семейството ти е изгубило фермата си, ти си се заклел някой ден да купиш друга. Аз се чувствам по същия начин, единствената разлика е, че нашата ферма е била жертвана заради мен.

Сет започна да протестира, но Кортни го прекъсна.

— Никога не съм споделяла с когото и да било причината дядо ми да продаде конете си. Бих могла да изоставя фермата без някой да ме вини за това. Но не мога, понеже знам защо ги е продал. Това ме терзае вече четири години. Цялото ми съществуване е свързано с моята клетва. Затова в живота ми няма място за нищо и за никой друг. Знам, че не ме разбираш. Ти разсъждаваш по друг начин. Но ти не знаеш как се чувства човек, продаден от собствения си баща. Това променя всичко.

Тя замълча, полагаше видими усилия да запази спокойствие.

— Смешно е, че вместо с Марша споделям всичко това с теб. Сигурно го правя, защото тя никога не би могла да разбере нито клетвата ми, нито пък защо задължително трябва да я изпълня. Ти също не си съгласен с мен, но мисля, че поне донякъде ме разбираш.

Ридания разтърсиха Кортни и тя се обърна към Сет. Той я взе в прегръдките си.

Все още не можеше да асимилира нещата, които му бе казала. Те представяха в различна светлина лоялността на Кортни към дядо й, но не обясняваха нейното отношение към фермата. Освен това за негов срам, Сет трябваше да си признае, че в момента му е трудно да мисли за тъгата на Кортни или за фермата. Фактът, че я държеше в ръцете си, топла и доверчива, си играеше лоши шеги с неговата концентрация и благоприлично държание.

Никога не се бе чувствал по-напрегнат. След като в продължение на седмици бе опитвал да се сближи с Кортни, сега я имаше в ръцете си, но не можеше да я целуне. Много го искаше, но също толкова добре съзнаваше, че това би било най-неподходящото нещо, което може да направи. Присъствието му, прегръдката, съпричастието към тъгата й бе всичко, което трябваше да даде на Кортни.

Сет се порица за егоизма си. Жената, която се опитваше да опознае, изплакваше болката си, а той можеше да мисли само за това как да я целуне. Нима не умееше да проявява човещина? Какво в тази жена го караше да губи чувството си за мяра?

Кортни спря да плаче и вдигна глава към него. Вече беше прекалено. Сет не можеше да се сдържа повече. Очите й, все още пълни със сълзи, го умоляваха да потвърди, че на земята е останала поне малко любов за нея. Той се наведе и я целуна.