Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Сет не беше планирал да го води в Айдъл ауър. Просто така се получи. Не че това бе извинение — той наистина търсеше треньор за Гас, но не знаеше как ще реагира тя на появата му заедно с Франк. Кортни не обичаше да бъде притискана. В същото време за момента нямаше нищо по-важно от това да се намери треньор за Гас. Цялото бъдеще на фермата би могло да зависи от това решение.

Сет знаеше, че има вероятност да изгуби всичко, което постигна, преструвайки се на безразличен, но просто не можеше да си седи така и да не прави нищо. Освен това не беше сигурен още колко ще успее да симулира, че не забелязва елегантната извивка на тялото й и красивите гърди на Кортни. Може би той подсъзнателно подлагаше отношенията им на тест. Ако нещо можеше да накара Кортни да отговори, това беше Франк Слотър.

Той я наблюдаваше, докато яздеше — излятото й тяло бе изправено на седлото, силата и грацията на бедрата й съответстваха на тези на великолепното животно под нея. Почувства благоговение и гордост при мисълта, че тази жена се интересува от него.

Самозабравяш се, каза си Сет. Тя само се интересува, а ти си на въдицата й. Обикновеният интерес вече не ти е достатъчен. Но той продължаваше да се самозабравя. Кортни не бе признавала интереса си към Сет — поне не пред самия него — така че ставаше дума за едностранна връзка или за минимална взаимност. Трябваше да разбере какво я спира. Марша му бе казала, че няма да успее, преди да разгадае тайната, която я кара да държи мъжете на разстояние.

Гас прелетя покрай тях и доволното възклицание на Слотър наруши мислите на Сет.

— Не си преувеличил — каза той, без да отделя очи от жребчето. — Това е страхотно парче конска плът, а и момичето не е лошо.

Сет го изгледа сърдито, но Слотър само се засмя.

— Откакто те познавам, за пръв път не гледаш коня, значи зяпаш момичето.

Кортни смушка Гас и той се върна до мястото, където стояха мъжете.

— Вие сте Франк Слотър — изрече вместо поздрав тя и скочи от седлото. — Какво правите тук?

— Откъде знаете името ми? — попита Франк, леко учуден.

— Дядо ми ми е разказвал за вас.

Думите й не бяха никак топли и Сет почувства как земята се разклаща под краката му. Май щеше да има неприятности. Кортни му хвърли само бегъл поглед, но той бе достатъчен, за да разчете Сет изненадата и болката. Ако можеше да направи така, че Слотър да изчезне в този момент, би го сторил с удоволствие.

— Сет ми разказа за вашето жребче — каза Слотър, без да споменава смъртта на дядо й. — Толкова се заинтересувах, че го убедих да ме доведе да го видя.

— Все още не съм готова да го изпратя да тренира.

— Независимо от това, скоро ще започнете да търсите треньор. Макар конюшнята ми да е толкова препълнена, че непрекъснато ми се налага да връщам клиенти, бих взел вашия жребец.

Кортни отвори уста за отговор. Убеден, че думите й ще бъдат унищожителни, Сет се стегна. За негова изненада обаче тя я затвори, без да изрече нито дума. Озадачен, той се взря в Кортни.

— Всъщност — продължи Слотър, егото му беше като перфектна изолация от напрежението във въздуха — миналата седмица при мен дойде един арабин и ми предложи да ми плаща двойно, ако стана негов частен треньор, плюс десет процента от това, което печеля, но, представете си, аз му отказах.

— Благодаря ви, но още не съм готова да избирам треньор.

— По-добре недейте да чакате, мога да променя решението си.

Очите на Кортни започнаха да стават сиво-сини — нещо, което Сет не бе виждал никога преди — и той разбра, че е ужасно ядосана. По някаква причина обаче тя сдържаше гнева си.

Прави го, защото не иска да нарани чувствата ми! Пулсът му се ускори при тази мисъл. Не му пукаше какво ще каже Кортни оттук нататък. Нямаше да се притесни дори ако изхвърлеше Франк Слотър от живота им завинаги.

— Голям и охранен жребец като този би следвало да участва във всяко възможно състезание през летните месеци — продължи невъзмутимо Слотър. — Дайте му възможност да се оформи докато е време.

Сякаш прочела мислите на Сет, Кортни изостави сдържаността си.

— Гас ще спечели Тройната корона — обяви тя ледено, а гневът правеше речта й накъсана. — Нямам намерение да го съсипвам, като го пратя да се състезава прекалено рано.

— Да не би да искате да кажете, че аз ще го съсипя? — сепна се Франк и лицето му почна да губи цвета си.

— Аз нямам достатъчно познания за обучаването на коне и не мога да твърдя подобно нещо, но дядо ми ги имаше. Той казваше, че сте погубили поне два потенциални класически шампиона.