Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

— Кой, по дяволите, е бил дядо ти, за да критикува работата ми? — избухна разяреният мъж.

— Човек, които е отгледал и обучил повече шампиони от вас, двама от които са печелили дербито.

— Ще си помисля дали да взема проклетия ви кон.

— Никога не съм ви го предлагала. Не бих ви поверила и коза.

Сет имаше чувството, че е полудял, навярно в резултат на общуването си с Кортни. Той стоеше и гледаше как един от най-добрите треньори в света си тръгва, побеснял от яд, а всичко, което можеше да направи, бе да сдържа избухването на смеха си, поне докато Слотър се отдалечи достатъчно, за да не може да го чуе.

— Мисля, че разбирам защо не искаш Франк да обучава Гас — той не е треньор за всеки, но трябваше ли да казваш това за козата? — обади се Сет с несигурен глас. — Ще ме намрази само защото съм те чул. Ще реши, че ще го разнеса из половин Кентъки.

— Съжалявам, ако съм ти създала неприятности — избъбра Кортни, все още трепереща от гняв, — но този човек е непоносим. Той съсипа първите две жребчета на твоята Ниджински.

— Ти му нанесе удар по самолюбието, който няма да забрави скоро. — Двамата се спогледаха и избухнаха в смях.

Сет задържа вратата, докато Кортни извеждаше Гас от пистата. Неочакваната й близост стана причина смехът му да отслабне и да секне с бързо поемане на въздух. Искаше му се да види лицето й, копнееше да почувства погледа й, но тя бе изцяло посветена на Гас. Кортни бе най-възбуждащата, неустоима, поразителна, умопобъркваща жена в света и той не можеше да се откаже от нея.

Независимо какво щеше да стане този път, Сет трябваше да доведе нещата докрай.

— Нали знаеш, че си жена, на която се помага много трудно — каза той и погледна Кортни право в очите, всъщност му се искаше да изрече нещо съвсем различно. — Дядо ти казвал ли ти е също, че трябва да хапеш ръката, която те храни?

— Дядо ми ме учеше да не позволявам на никого да ме храни — процеди тя и тръгна към конюшнята, достатъчно бавно, за да покаже на Сет, че иска той да я последва. — Казваше ми, че някой ден ръката може да се отдръпне и тогава иде трябва да умра от глад, защото не съм се научила сама да се грижа за себе си.

— Във всичко, което е казал дядо ти, ли вярваш?

— А защо не? Той беше единственият, който някога ме е обичал. — Думите й бяха изстреляни като предизвикателство към него.

— Имаш ли нещо против да те попитам какво точно означават тези думи? — попита Сет. От дълго време Кортни отбягваше темата. Може би този път щеше да му разкрие нещо.

Тя спря и се обърна с лице към него.

— Всъщност имам, но след всичко, което направи за фермата, и обидите, които изтърпя от мен, смятам, че заслужаваш обяснение.

Тя отново тръгна към конюшнята. Няколко минути не каза нищо. Сет също, остави я да събере мислите си.

— Баща ми мразеше конете и Айдъл ауър — започна Кортни. — Двамата с дядо ми никога не са се разбирали. Дядо искал той да остане тук и да се научи да управлява фермата, но баща ми предпочитал да завърши бизнес училище и да атакува Уол стрийт. Докато завърши гимназията, баща ми успял да намрази дядо и неговите ценности. Единственото, което искал, било да се махне оттук. Напуснал дома на осемнадесет години и повече никога не се върнал, дори и само за една ваканция. След като се дипломирал, заминал за Ню Йорк и се оженил за дама с абсолютно същите разбирания. Дядо ми не бил поканен на сватбата.

Кортни спря за момент, сякаш само да си поеме дъх.

— От време на време дядо подочувал нещо за тях. Баща ми се издигал бързо, а майка била изявена светска дама. След това направили голяма грешка — родила съм се аз. Била съм толкова извън плановете им, че наели бавачка да се грижи за мен. Когато съм била на четири, майка ми починала от малария. Баща ми не е имал време за мен преди смъртта на мама, не ме е искал около себе си и след като тя умряла. Когато дядо поискал да ме вземе със себе си във фермата, баща ми му предложи да ме купи.

— Да те купи? — Възклицанието на Сет бе толкова силно, че Гас се изплаши и се изправи на задните си крака.

— Баща ми се съгласил да даде попечителство на дядо срещу пет милиона долара, които му трябвали, за да започне собствен бизнес.

— Боже Господи!

— Това се случи с конете на дядо ми. Той продал два от най-добрите си жребци, за да събере парите, и аз съм пристигнала с първия самолет от Ню Йорк. Баща ми е гледал на дядо като на неизчерпаем източник на нари в брой. След смъртта на дядо намерих няколко негови писма. Във всичките баща ми го изнудва за пари. В продължение на години той източваше пари от дядо, използвайки заплахата, че ще ме вземе обратно при себе си. Затова конете бяха разпродадени.