Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

Опита се да си спомни красивата жена, която й беше майка, но успя да извика единствено образа на бавачката, която се грижеше за нея, докато родителите на Кортни бързаха от една светска проява за друга. Тя не мислеше, че майка й наистина не я е обичала, просто Кортни не се вместваше в програмата на дама от хайлайфа, раждането й беше грешка, която нейните родители повече не повториха. Когато я взимаха на ръце, го правеха с вниманието, с което се отнасяш към много скъпа вещ. Подобно на всички ценности обаче я държаха на полицата, сваляха я само за малко, колкото да й се порадват, и пак я оставяха на мястото й.

Беше невъзможно да не забележи разликата между баща си и Сет. Сет никога не й бе предлагал пари. Вместо това й даваше нещо, което само дядото на Кортни й бе посветил — времето и себе си. Защо не си бе дала сметка колко време прекарваше с нея? Наистина, за него бе по-удобно да използва една и съща ферма за всичките си клиенти, но спокойно би могъл да намери толкова добри условия и другаде. Освен това не бе обичайно за търговските агенти да се грижат за конете на клиентите си, както правеше Сет. Дали това не значеше, че той идва и заради самата Кортни?

А тя искаше той да се грижи за нея. Никога не бе срещала мъж като Сет Камерън. Докато през нощта го наблюдаваше как спасява жребчето, Кортни разбра всичко. Ако все още не бе хлътнала по него, значи се влюбваше сега. Това я изплаши. Майка й и баща й й бяха обърнали гръб. Когато дядо й я напусна, Кортни изпита вина. Всеки път, щом се опитваше да направи място за някой друг в сърцето си, тези спомени се връщаха и я нараняваха.

Кортни не знаеше дали ще има куража да опита отново.

Не знаеше обаче и дали ще успее да не го прави. Сет олицетворяваше представите й за истински мъж, макар да имаше и няколко черти, които Кортни не харесваше. Беше прекалено деликатен. Щеше да преодолее съпротивата й много по-бързо, ако не бе толкова внимателен. Откакто се появи за пръв път на пасбището, нито за миг не й позволи да го забрави. Кортни помнеше и това, че посвети много време, за да й помогне да запази фермата. А с какво му се отплати — с недобронамерено отношение към помощта му, понякога дори не искаше да говори с него. Защо продължаваше да се занимава с нея? Какво толкова й бе харесал?

Може би вече се чувстваше по различен начин. Или беше решил, че не си струва да си създава главоболия. Но тя не се бореше с него, просто водеше битка с опитите му да продаде Гас и да проникне в живота й.

Защо?

Защото трябваше да съхрани цялата си енергия и време за фермата. Трябваше да се посвети изцяло на работата. Би могла да успее само в случай, че нищо и никой не я отклонява от избрания път. Веднъж Гас да стане шампион, веднъж да отпадне необходимостта непрекъснато да се притеснява за пари…

За пръв път в живота си Кортни се замисли дали целта й си струва жертвите. Какво щеше да получи, ако успее? Дали тогава ще има някой, който да й намери наематели, да й даде съвет, който не е искала, или да спаси жребчетата й посред нощ? Дали някой ще се интересува от нея? Дали изобщо ще има познати? Колкото повече преуспяваше, толкова по-трудно щеше да бъде да се отдели самата Кортни от собствеността й. При тази мисъл стомахът й се сви.

Изтерзано хлипане заплашваше всеки миг да наруши тишината на стаята, но Кортни успя да сдържи сълзите си с мисълта, че докато Сет бе наоколо, тя нямаше да остане сама.

— Това е жребчето, за което ти говорех — каза Сет на мъжа, който следваше стъпките му по пътя към конюшнята, за да избегне натрупания сняг. Височината на мъжа бе не по-голяма от обиколката на тялото му. Плешив, с пронизващи черни очи, той имаше изразително и интелигентно лице и говореше с типичната за екстроверт приветливост.

Мускулите на Гас играеха, докато тичаше в кръг и по права линия. Седнала на гърба му, Кортни го държеше здраво и не му позволяваше да наруши бавния галон, който тренираше дишането и мускулите.

— Оттук изглежда добре — промърмори мъжът, докато опитното му око оценяваше Гас, — но не мога да твърдя нищо със сигурност, преди да го видя язден от състезател. Каква сума иска за него?

— Мис Клонингер не търси купувач — отговори Сет, — само треньор.

— Не харесвам жените собственички. Обикновено са кучки.

Сет се опитваше да измисли начин да представи мъж, груб, колкото Франк Слотър, на Кортни. Той бе един от най-добрите треньори в страната. И един от най-нетактичните. Независимо колко груб бе обаче, хората се редяха при него да обучава конете им.