Лей Грийнууд - Омагьосан кръг

— Тед ми каза, че не мога да си позволя да платя повече от петдесет хиляди, а аз не мога да намеря нищо подходящо за тази цена.

Сет се настани до Кортни и тя се сви, за да му направи място.

— Колкото повече мисля за това, толкова по-уверена ставам, че Необуздания е най-подходящ, но неговата такса е седемдесет и пет хиляди. — Повдигна сапфирено сините си очи към неговите. — Какво мислиш, че трябва да направя?

Сет бе смаян. Кортни никога не бе искала мнението му, а да не говорим за съвет. Надяваше се това да е знак, че тя омеква към него. Но още преди да се зарадва на тази мисъл, той бе изцяло погълнат от погледа й. В този момент бе готов да продаде душата си, за да плати таксата на Необуздания, ако с това щеше да накара Кортни да продължи да го гледа по същия начин до края на живота си.

— Мисля, че веднъж ти казах, но ти не хареса съвета ми.

— Не ми харесаха жребците, които предложи.

— Има много други. Просто си избери. — Беше готов да прекара цялата нощ в обсъждане на стотиците коне в Кентъки. Ръката му бе върху сеното, точно зад гърба на Кортни и Сет можеше да почувства топлината на тялото й, а също — да си представи сладостта на плътта й. Погледът на Кортни издаваше, че тя осъзнава близостта на Сет и не се страхува от нея. Посланието в него бе толкова различно от всичко, случило се между тях до момента, че Сет не бе сигурен дали може да вярва на очите й. Нейното тяло бе леко наведено към неговото, държеше раменете си изправени така, че гърдите й бяха насочени към Сет. — Има ли конкретно някой, за който искаш да поговорим?

— Чудех се какво мислиш за идеята да изпратя кобилите в Англия, там бих могла да намеря по-добри цени.

Пръстите на Сет откриха една непослушна къдрица и започнаха да си играят с нея. Тя бе като жива в ръцете му.

— Цената на превоза може да погълне всичките ти спестявания — каза Сет, като разви къдрицата дотолкова, че с върховете на пръстите си да докосва рамото на Кортни. Това бе всичко, което можеше да направи, за да запази контрол над движенията си. Всеки негов инстинкт, всяка фибра на тялото му крещеше: атака!

— Точно от това се опасявам. — Отговорът й бе отнесен. Тя обръщаше на разговора по-голямо внимание от Сет. Кобилата започна да цвили настоятелно.

— Жребчето идва, мис Кортни — провикна се Джон, който бе коленичил до Дикси. — Виждам предните крака.

Стори му се, че някой е откъснал част от собственото му тяло, когато рамото на Кортни се отдели от пръстите му. Сет подтисна импулса да я придърпа отново до себе си.

— Май ще бъде лесно раждане — каза Джон, докато хващаше жребчето за краката и бавно го издърпваше от тялото на кобилата. — Човек би помислил, че го е правила вече дузина пъти. Ще излезе всеки момент.

Сет се изправи на крака, отиде до бокса и се облегна на преградата. Кортни и Джон коленичиха до кобилата, нейната червена коса контрастираше с неговата — сивкава, а свободните й къдрици се противопоставяха на нечистите краища на косата на коняря, които се подаваха под тясната му шапка. Бяха се навели над новороденото жребче, подсушаваха козината му и проверяваха дали носът, ушите и очите му са чисти.

— Изглежда доста добре — каза Джон.

Подобие на усмивка се появи на устните на Сет.

Жребчето наистина изглеждаше добре, но то беше само още една бъдеща преграда между него и Кортни. Чудеше се дали някога тя ще има време за него. Върховете на пръстите му все още тръпнеха от усещането за Кортни. Колко ли трябваше да чака, преди отново да му позволи да я докосне?

— Хубаво е, нали? — обърна се Кортни към Сет. Тъжните му мисли бяха прогонени от лъчезарната й усмивка, предназначена за него.

— Красиво е, почти колкото Гас.

— Висока оценка. Ще ми предложиш ли да го продадеш?

— Ти смяташ да го запазиш, нали?

— Да — топло отвърна Кортни.

Сет се чудеше защо вечерта му се струва толкова особена. Причината не беше само в това, че Кортни се усмихва и изглежда доволна от присъствието му. Имаше нещо различно в цялото й отношение. Тя сякаш бе решила да прекрачи стената, която ги разделяше, и да възприеме Сет така, както обикновено жената възприема мъжа. За пръв път виждаше Кортни такава, каквато би била, ако слушаше сърцето си. Никога нямаше да изисква от нея да продаде Гас или да се откаже от фермата. Единственото, което желаеше, бе да го включи в кръга на нещата, които обича.

— Доли ражда! — В уморения глас на Джон прозвуча тревога.

Кортни се втурна в съседния бокс. Кобилата се измъчваше.